Тайната на дълголетието

Мая е рускиня, която живее в Америка, бивша балерина. На95 години.

Според нея, тайната на дълголетието е: simplicity, work and enjoyment – простота, работа и наслада. Звучи почти постижимо…

 

… а на гърба на календара

Коледа дойде и си отиде по-бързо от мразовит повей на вятъра и за пореден път се убедих, че понякога очакването е много по-красиво от сбъдването.

По-лесно е да си щастлив сред украсата, песните и очакването на това някакво вълшебство да се случи, отколкото да си играеш на „нерви от въже“ със семейните празници, ядосаните Бог-знае-за-какво шофьори и чичо-скурджовците, които не знаят що е то усмивка. По-лесно е и някак по-празнично.

А януари, за разлика от декември, е по-неприветлив, по-сериозен, по-отрезвяващ.

И ги няма вече топлите илюзии за щастие, нито пък щедростта на последните дни от отминаващата година, остава само студената прагматичност на оцеляването и работохолични неврози, затрупани под заледените градски тротоари.

Но, казвам ви, и януари може да бъде красив понякога.  С концерта на Виенската филхармония. И със снежните пейзажи, които рисува по цялата дължина на магистралата. Заснежени планински върхове се гушат в синьо-розовата мъгла на хоризонта.

Малко новогодишни размишления

Ето че и предварително охулената и заплашителна 2012-та настъпи.
Не храня някакви конкретни очаквания и не си създавам илюзии, че това ще е годината, в която ще отслабна до предишните си любими 52 кг без усилие, нито пък че ще ми падне на главата отнякъде торба с пари, които не съм заслужила. Не. Знам единственото, че ще постигна точно толкова, колкото усилия положа, а напоследък много ме мързи.

Това, което ми направи сериозно впечатление напоследък, обаче, е, че в тазгодишните пожелания неизменно присъстваше „и нека новата година бъде по-добра от предишната“. Това не е оригинална мисъл, нито го прочитам за пръв път някъде, но за пръв път го срещах в почти всяко пожелание и това ме накара да се замисля. Хората сякаш стават по-осъзнати в последните години. Пожелават си само здраве и по-добра година. За това може да има само две обяснения – или 2011-та за тях е била много добра и искат една още по-добра година (което дълбоко ме съмнява предвид икономическата ситуация в България), или просто се надяват на малко по-лесни 12 месеца, защото не са никак оптимистично настроени…

И съвсем типично за това време от годината започват и обещанията за това какво искаме да постигнем този път. Четох един пост, който поставя проблема за липсващата мотивация и го разглежда от малко по-различен ъгъл. Според него умът ни е това, което ни спира по пътя на успеха, защото вечно ни намира извинения да не свършим нещо. Според автора, ако веднъж успеем да накараме ума ни да замълчи и просто започнем да следваме първоначалния план, след една седмица всичко ще е си влезе в един добре отъпкан коловоз и всичко ще е наред. Практиката ми показва, че това рядко е вярно. Обикновено, когато започна някакъв режим от физическо натоварване, успявам да изкарам някъде седмица, докато не настъпи някаква промяна в ритъма ми – например почивни дни, след която изобщо не успявам да продължа. През едно лято, докато все още бях в гимназията, успях да издържа две седмици да правя по 200 коремни преси на ден и то с лекота. След това се наложи да спра за няколко дни и всичко си остана до там.
Мисля си, че на някои навици просто не им е писано да продължат дълго. Ако не успявате да се накарате да тренирате, може би просто не сега е моментът за това. Връщам се назад във времето, когато бях слаба и с перфектно тегло според днешните изисквания – точно 50 кг, а понякога и под тях. Това беше период, в който всяка настинка или вирус ме събаряха и непрекъснато бях болна от какво ли не. Сега не се харесвам в огледалото особено, но поне съм доволна от това, че не боледувам толкова често и не зъзна всеки път, когато температурите са под 20 градуса. Може би точно сега за мен не е съвсем полезно да бъда на предишните си килограми.

Затова си мисля, може би това ще е една перфектна година, в която да не се насилваме да правим и постигаме неща, които не ни идват от вътре, и ще се оставим на вътрешния ни усет да ни води.

Декември

Ден 338-и от моето пленничество.

Диванът е издълбан по моя форма и подобие, а краката ми заплашват да се дезинтегрират, ако ги накарам да ме пренесат на разстояние по-далечно от това между леглото и дневната. Писането ми (с изключение на финансовите новини) е тотално ръждясало и честно казано, направо съм забравила как става.

Обаче! :) Има светлина в тунела – идва Коледа! И това осмисля целия декември. В този ред на мисли, почерпете се, сама съм ги пекла… с малко помощ от Лидл:

Елхата е украсена от началото на месеца, както и цялата дневна, телефонът ми е оборудван с необходимите мелодии на звънене и тонове за смс-и и като цяло съм в трепетно очакване на най-хубавия празник от годината. Разглеждам вълшебни картички и празнични свещници, обмислям тазгодишния коледен микс от песнички, който да звучи в колата, и дори съм си обула чорапите на пингвини с шалчета. С две думи, толкова съм ентусиазирана, че чак не се стои покрай мен.

Станах на 26.
Както баща ми ме окрили в самия празничен ден – „вече трябва да си криеш годините“, а сестра ми ме поздрави с нежното – „Уууу, вече прехвърли половината на 20-те“. С две думи, дърта съм вече или както някой от семейството ми би добавил: „Дърта, дърта, ама се озърта“. Не, че има някаква конкретна връзка, просто държа да отбележа семантичните особености в общуването у дома :D

И тъй като нищо по-смислено не ми хрумва за отбелязване, спирам до тук. Важното е да прекъсна сушата и да напиша нещо, че иначе съвсем ще му видя сметката на този блог.
И за финал, както би казал бай Пешо:
Stay cool and Enjoy! Christmas :)

Огнено слънце, самоубийствена луна

Дочетох биографията на Кърт Кобейн тази сутрин и все по-ясно осъзнавам, че не можем да виним другите за това, че ги няма около нас в момент на нужда, когато ние самите не можем да ги допуснем до себе си. И то точно в тези моменти.

Мога само да се радвам, че имам огнено слънце и самоубийствената ми луна е заточена и пренебрегната от всички останали жизнеутвърждаващи планети.

 

Виртуалното ми бюро

Попълних анкетата на FireFox за това как използваме интернет и според тях така изглежда мрежата през моите очи. Cute :)

P.S. Не знам как така има таро карта в цялата галимация, при положение, че във въпросите не се е споменавало за тях :)