Ерих Кестнер – "Трима мъже в снега"

Книжката е забавна, макар и не толкова смешна, колкото очаквах. Чувство за хумор наистина не липсва, но по-скоро от онова, което ще те накара да се усмихнеш леко, без обаче да те разсмее. Недоразуменията щедро са използвани, за да предизвикат комични ситуации, но честно казано, освен разговорът с икономката Кункел в първата глава, нищо друго не ме развесели кой знае колко.

Историята наподобява донякъде разказите на Удхаус, само че лично на мен лиричните отклонения за приятелството ми дойдоха в повече, отделно че ако наистина трябва да съществува милосърден, работлив и толкова добър милионер, то той трябва да съществува в детска книжка. Накрая обаче всички заживяват щастливо, а нали в крайна сметка това е важното? :)

4 коментара към “Ерих Кестнер – "Трима мъже в снега"”

1. Стоян казва:

   25.11.2009 в 6:39

   Греда, викаш. Нищо, случва се, може би е прекалено мъжка. И снежна.:)

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   25.11.2009 в 9:05

   Мъжка определено е последното нещо, което ми хрумва за нея :)
   Но нищо, случва се.

   Отговор
3. alvin казва:

   22.03.2010 в 19:04

   Точно мъжка е. Предполагам, че една жена не може да го разбере (и това я прави още по-мъжка :Р)
   На мен ми хареса много. Романтика, Цонко! :)

   Отговор
4. Мея казва:

   01.02.2012 в 13:04

   Книгата е прелест!!! Аз, нищо че съм жена, страшно я харесвам и определено мога да оценя иронията на ситуациите, и мнооооооого тънкото чувство за хумор
   …

   Отговор