Прекъсвам временното си мълчание, за да споделя, нещо, което нямаше как да не споделя, защото ще се пръсна. Тази книга е страхотна! От Анна Гавалда насам не съм чела нещо, което така да ме докосне, а пък авторът е мъж, което автоматично поставя постижението в графата "Гинес"!
Анотацията и корицата могат да ви накарат да погледнете недоверчиво, ако не сте романтично настроена идиотка по време на двайсетте (описвам себе си в случая) – двама души се запознават по случайност чрез пощата си в интернет и започват кореспонденция, която постепенно ги увлича все повече и повече. Любов, да, което ме подсеща – подходящ подарък за приятелката ви на 14-ти! :)
Но съм убедена, че книгата ще допадне и на мъжете. Защо? Първо, защото авторът е мъж, а колкото и да не ми се иска да обобщавам, на мъжете трудно им се удава да пишат сълзливо-сантиментални неща, дори и да искат. Второ, защото историята е за двама германци… е, австрийци, ама за мен това е едно и също, тоест там хората си говорят на Вие сигурно дори след като са правили секс. Трето, от позицията на човек, който е преживявал подобни интересни запознанства, твърдя, че Даниел Глатауер явно има известен опит в интернет връзките, понеже нещата са описани наистина оригинално и точно, няма начин да си помислите някъде: този изобщо не знае за какво говори.
Четвърто, чете се на един дъх, а подходът с текст изцяло в имейли, е много, много интересен. В момента работя по девет часа на ден и заради това четях дори, когато се хранех, няма отлепяне. Сигурно ще върви много добре с чаша червено вино :) Хартията и корицата са пълна скръб и наистина ми се стори гадно да дам 15 лв. за толкова лоша полиграфия, обаче книгата си заслужава. Прочетете я!
Ще си я потърся още днес, благодаря ти =) поздрави и пиши по-често
Благодарим за коментара. Екипът ни много обича тази книга и се радваме, че я оценявате. Вече превеждаме продължението на "Лекарството…"
Обсидиан
Радвам се да те прочета отново :) Чак ме нави да си я потърся.
Сега остава и да не се почувствате излъгани, като я прочетете :) Благодаря за "топлото посрещане", още малко и ще ме навиете да започна отново да пиша.
@Obsidian, тя имала продължение? Жалко, мисля че този край й отива повече.
Добре, че размисли, къде иначе ще видим реклама за такова чудо?:)
Аз все още не съм размислила ;)
Авторът също не е предполагал, че ще има продължение, но след "Лекарството…" е засипан от хиляди мейли с молба да бъде написано продължение. Не казвам какъв ще е вторият финал, но също е интересен! "Седмата вълна" – ще се радвам след като излезе да прочета отново отзив от вас!
Поздрави,
ОБСИДИАН
@Обсидиан, непременно ще я прочета. Някаква приблизителна дата на издаване на втората част знае ли се вече?
Привет (:
Рядко се зачитам така в страници, на които се натъквам случайно, но трябва да призная, че пишеш доста увлекателно и … убедително (:
Благодаря, благодаря :) С най-чиста съвест мога да ти върна комплимента, след като твоят блог ме накара да се зачета на английски, при положение, че цял ден с това съм се занимавала и ми беше писнало :)
@ Carrera Книгата ще излезе вероятно юни или юли…Поздрави! :)
Е, много време има още :(
Прочетох я, хареса ми. Звучи банално, но има много хубав поглед върху натрупването на емоции, идеализирането и създаването на образ, който е невъзможно твой – много думи само за теб, които се борят с примирението този образ да си остане виртуален.
Това ми беше идеята :)
Браво, Вера! Чудесен е блогът ти. Откровен :). Рядко срещам някой да пише така откровено като мен – една „романтично настроена идиотка“, но в началото на 30-те :). Омъжена и с дете :). Тази книга ме остави без дъх – сякаш виждах мислите си, описани на листа… Не се отказвай да пишеш и да мечтаеш, пък нека ти се подиграват! Една приятелка скоро ми написа следното: „Когато си с богат вътрешен свят, нямаш нужда от дрънкалки като замъци и джипове!“
@Дени:
Благодаря много :) Понякога е много насърчително да прочета, че драсканиците ми допадат на някого, дори и да си повтарям, че го правя за себе си. И между другото, много завиждам за ходенето до Испания :)
Не се притеснявай, ще отидеш и ти :). Целият свят е отворен за теб, стига да го вярваш (понякога забравяме да го правим)… Аз до 23-годишна възраст бях ходила само в Румъния :)). Но има и нещо друго – всяко изживяване си има цена. Това също често го забравяме и се цупим, когато дойде време да си платим (достатъчно добре разбираш, че не говоря за пари). „Драсканиците“ ти са едни от най-интересните драсканици, на които съм имала късмет да попадна. Продължавай все така :).
Здравейте, отново!
Книгата „Седмата вълна“ от Даниел Глатауер излиза на 25 май…
@OBSIDIAN, точно навреме. През последната седмица обикалях книжарниците безрезултатно с мисълта как нищо интересно не е излизало напоследък.
Най-накрая !!!!..а 3-та книга ще има ли ?..хех шегувам се
@ boni_bon Авторът е написал втората книга, защото читателите на първата са били разочаровани от края й и са му писали лично, за да напише втора!
Може да пробваме и с трета :Р хехе
[...] за книгата може да прочетете тук, тук и тук. Вече има и продължение. Не съм сигурна, че мога горещо [...]