В книжарницата

- Не Ви съветвам да я купувате.
Той рязко се извърна към внезапно изникналото момиче с поглед, в който се четеше, че няма да послуша съвета му.
- Защо? Не е ли добра?
- Просто й липсва идея. По-скоро са разпилени мисли, премесени с истории, които завършват изненадващо, но все така безсмислено. Все едно… – тя се замисли за миг, докато несъзнателно човъркаше корицата на една книга – … все едно Ви разказват история как едно момче не искало да се прибира у дома си, но нямало избор. Вървяло с наведена глава и тъй нататък, но когато стигнало до входната врата, ключът се счупил в ключалката. Е, и какво от това?
- Всичките разкази ли са такива? Колко са?
- Достатъчно, за да Ви отегчат.
- И нито един не става?
- Един, два може би стават, макар и с големи уговорки.
Той отново върна поглед върху корицата и гледа така в продължение на поне десет минути. После погали почти любовно книгата и я върна обратно на рафта. На излизане едва не се сблъска със същото момиче, което този път му се усмихна широко:
- Значи се отказахте да я купувате?
- Няма смисъл. Аз съм я писал.

Остави коментара си

Име (задължително)

Е-мейл (няма да бъде публикуван) (задължително)

Уебсайт

 Абонирай се за нови коментари чрез е-мейл