И заживели щастливо

Искам да знам какво става след „и заживели щастливо“. Какво? Изпадаш от историята? Не че искам да съм лош пророк, но се чувствам малко като във филм, който започва с щастливо семейство и зрителите някак просто знаят, че нещо тотално ще се обърка, иначе нямаше да има филм. Искаш чантичка – купих ти чантичка, искаш свестен мъж – на ти свестен мъж, искаш да сте заедно – ето ви заедно.
Но аз просто не съм във форма.

Не че всичко е идеално, в живота подобни състояния не съществуват, нали затова са направени филмите. Но вчера се разрових в блогове насам-натам и прочетох една камара лирично изстрадани постове за разбити сърца и задници, които те зарязват или пък ти ги зарязваш (там малко се обърках), при което се замислих. Застоях се пред компютъра не толкова, защото ми се четяха блогове, колкото защото ми писна да чистя бани и да се мъча да пера петна от покривки. Не че съм някаква немарлива личност, която преди не е чистела и не се е грижила за хигиената на дома и подобни, обаче, както казваше Кари Брадшоу в първата част на филма, if I met me now, I wouldn’t know me. Защото ако това е най-доброто, което може да се очаква, тогава някой да ми подаде пистолета още сега.

Във вторник сготвих първото си вкусно нещо – спагети с доматен сос, и то не от онези полуготовите, сама съм си правила соса с кайми и истории и се получи доста добре. За пръв път ми беше вкусно нещо, което аз съм готвила. Обаче не ми е забавно. Старая се да се науча, само защото ненавиждам факта, че има нещо, което да не умея да правя. И все пак мразя скапаното готвене.

Търново все още никак не ми липсва, дори напротив, радвам се, че не съм там с всички глупости, които се случват. Например, хора, с които сте живели десет години в един и същи квартал, изведнъж се сещат, че искат да правят среща на класа и трябва на всяка цена да отидеш. И това при положение, че за толкова време нито веднъж никой не се е обадил да излезете на кафе, ей така просто. Колегите ми от университета продължават да ме търсят за лекции, а аз вече съм забравила какво съм завършила. „Приятелите“ пък забравят за съществуването ми още в момента, в който си обърна гърба. Не, определено, Търново изобщо не ми липсва. Но и Пловдив още не е моя град.

Here I am – homeless…

Трябва да се разхождам и да опознавам града, обаче е някак много противно, когато си сам. Освен това никъде не ти се ходи и нищо не ти се прави, нямаш стимул да излезеш и да отидеш някъде, защото просто нямаш идея къде би могъл да идеш. Странно е, добре че врабчетата, които храня на терасата, ми правят компания. Долу-горе съм нещо такова:

Та, идеята ми не е, че завиждам на разни необвързани жени, нито пък, че си падам по лоши момчета, напротив. Но ако това е то всичко, не ми е достатъчно. И съм по-самотна от всякога, но не от този тип самотно – за разговор или излизане някъде на кафе (макар че второто много ми липсва с мои си приятели, не с автоентусиазираната компания на Боби). А от онзи тип, в който не знаеш накъде трябва да поемеш и какво се очаква от теб оттук нататък. От онзи тип самота, в която всички очакват от теб да се усмихваш и да си доволен, а ти не знаеш какво всъщност изпитваш и къде, по дяволите, си.

Да, объркана работа. „И заживели щастливо“ се оказва един доста неопределен финал.

6 коментара към “И заживели щастливо”

1. Method-X казва:

   20.05.2010 в 22:00

   Бум Headshot! Всъщност мислех да напиша нещо смислено, но не ми се получи :)

   Разкара се от Търново, а сега дерзай :) Аз лично чакам ей оная малка възможност да се върна в „дупката“ наречена Търново :)

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   21.05.2010 в 8:47

   Защо бе, Търново в никакъв случай не е дупка, напротив много як град си е и ще ми липсват Коне, Царевец и соу он. Моите възражения са свързани предимно със „средата“ ми там. Плюс това е нормално да ти липсва, ти наистина си в голямата дупка, наречена София :)

   Отговор
3. Стоян казва:

   21.05.2010 в 9:05

   Just chill, както казваше един познат учител.:) Всичко ще се нареди постепенно, не е много реално да очакваш, че само с преместването и автоматично ще се появят еквивалентните (а ако не и по-забележителни) заместители на всичко, което си оставила в Търново. Трябва малко време и оптимистична нагласа. Ще се появят и нови приятели, нови колеги, съседи, познати от новата среда, която тепърва ще откриваш. Търси нещата, които са ти интересни и се запознай с нови хора, защото да обикаляш сам верно е тъпо. Чакат те цели вселени за откриване, майна.:)

   пп
   София може и да не бъде дупка, а просто единственото сити в бг, въпрос на избор е.:)

   Отговор
4. CarreraGT казва:

   21.05.2010 в 10:59

   @Стоян, знам, прав си, обаче понякога изпадам в мрачни настроения и в резултат се получават подобни текстове, понеже няма на кого друг да кажа. Вчера даже направихме задължителната обиколка на по-голмите книжарници в града – това вече си беше важно събитие :) Днес съм в далеч по-добро настроение, дори мисля да сготвя, докато не ми е минало.

   P.S. Знам, че си живял там и сигурно ти харесва, но… не мога да си изкривя душата, дупка си е :)

   Отговор
5. Стоян казва:

   21.05.2010 в 12:14

   Нищо не е само черно или само бяло, дори дупката София.:)

   Отговор
6. maruspial казва:

   22.05.2010 в 16:46

   ейч, няма да ми обиждате родния град!!! ;-)

   Отговор