Това е реплика от трейлъра на „Яж, моли се и обичай“, която ме накара да си купя книгата още на следващия ден. В интерес на истината, тази мисъл до толкова ме вдъхнови, че не можах да я изкарам от главата си поне няколко дни. В последствие вариантът й в книгата не се оказа толкова сполучлив:
Аз предпочитам да мисля за фразата по следния начин – главите ни непрекъснато са запълнени с материални въпроси – сметки, проблеми в работата, връзки, срещи, семейства, деца. Никога нямаме време просто да седим и да не мислим за нищо, да оставим съзнанието си намира достатъчно дълго, че да може то да ни каже от какво имаме нужда. Затова и имам проблеми с медитацията, не мога да постигна съвършената тишина на ума, в която… то ще ми проговори. То е различно за всеки човек – за религиозните това е Бог, за рационалните – вселената, за йогите – вътрешния водач, за мен е по-скоро нещо като говорител на Смисъла. Терминът, с който го наричаме, не е от съществено значение.
Важното е, че си спомням следното. Когато бях малко момиче, си мечтаех да имам компютър, правех си въображаеми лаптопи от бонбонени кутии и дори си рисувах цели програми на листи, които закрепях на „екрана“. Фантазията ми тогава измисляше невероятни софтуери :) После към края на гимназията най-после се случи, купих си компютър и малко след това се сдобих с интернет. Това беше и моментът, в който писането ми почти секна. След компютъра последва мобилния телефон, сега са два, а в последните години се усещам, че ако имам две свободни минути, ще ровя в интернет, ще гледам телевизия, ще говоря по телефона или ще чета книга. Не оставям две свободни минути на ума си просто да бъде. А после му се сърдя, че вече нямам вдъхновение, че не знам накъде отивам и какво правя с живота си. И как бих могла, при целия този хаос и шум, е цяло чудо, че не си забравям името.
[...] This post was mentioned on Twitter by Method-X, Method-X. Method-X said: От рийдъра: If you could clear that space in your mind… http://bit.ly/i3bYjp [...]
За медитацията. Аз съм от рационалните. Постигам го като оставя всичко пред вратата на храма и вляза обсолютно чиста /от дрехи, мисли, ангажименти, другите и тъй нататък/. И там ме посреща вселената. Опитай !
Опитвам, но ми е трудно да оставя всичко пред вратата. В момента се занимавам с рейки на първо ниво, което е почти същото като медитация, само че със зареждане с енергия. Концентрацията и избягването на мисли продължава да ми е сериозен проблем.
Но благодаря за насърчението :)