Официално обращение по случай новата година

Честита нова година, другари и другарки!

Знам, че сън не сте спали, за да го чуете и от мен. Не бе, шегувам се, знам че не сте спали от празнуване.
И на мен нещо сънят ми идва дефицитен през последните дни, което неминуемо резултира в кисело настроение. Разбира се, най-основната причина да се озъбите сутрин на огледалото с физиономия „знам какъв развален лимон изяде миналото лято“ се корени в нещо повече от недоспиване. Причината всъщност е януари.

Празниците отминаха, с тях и времето за почивка и след вдигането на тост точно в първите секунди на 1-ви януари, останалата част от месеца може да си я задържи този, който си я е измислил. Гледам много хора са се отприщили да си пишат плановете за 2011-та (баси, кога стана 2011-та?!) и да мислят как ги чака някакво ново начало. Истината е, че и на мен ми се иска да можех да го направя, но няма! Защото чичко капиталист е решил, че трябва да се започне работа моментално след изтрезняване. И така, от вчера съм на пълно работно време, имах гости в Пловдив, които трябваше да забавлявам, а всъщност изпадах в кома от недоспиване.

Кога точно човек има време да седне и да си направи плановете за следващата година? Защото това определено не е след празниците, през които трябва да отделиш време на всичките си близки, на приятелите си, с които не си се виждал от много време, на кварталните кръчми, за да запразниш рано, рано на 31-ви…

Истината е, че новата година се усеща единствено по това, че на работа започват да ви цедят с пълна пара, за да преизпълним плана и за тази петилетка. Така, че за новата година си пожелавам повече свободно време. Нищо друго. Защото имам много книги за четене, синтезатор, на който трябва да се науча да свиря „Травиата“, пъзел от 1500 части с бели мечки за нареждане и шест серии на „Гордост и предразсъдъци“, които искам да си припомня.