Кошмари

Май наистина ми се иска да се махнем от този блок в крайна сметка. Полу-празен е, хората са странни и неприятни, откъснати сме от всичко. И макар да има огромна поляна, по която разхождат бузета* почти ежечасно, се чувствам като затворник тук. Принудителната промяна може и да е за добро.

Прочетох нещо интересно в „Идиот“, което ми напомни за моя идея от преди години, и се замислих:
15.01.2008
Понякога се случват най-лошите ни кошмари. Ние ли сме виновни, че им даваме живот, или всъщност това е то пророчеството?

Освен това си връщам думите назад. Преди време, когато гледах втората част на „Здрач“ и не спирах да се подигравам с всичко, бях възразила, че главната героиня не може да крещи така насън, без да се събуди. Е, явно можело. В петък през нощта сънувах пак моите си идиотщини, които винаги включват обилна доза мъртви и разложени тела, но този път нещо друго ме стресна. При това така ме стресна, че уж насън крещях, но се оказва, че и на яве. Боби ме събуди, каза, че му отнело поне десет секунди, и че сигурно съседите вече викат полиция по сигнал за домашно насилие. След сомнамбулството, говоренето насън, сега и през крещене трябва да се мине. Наистина ли?

Иска ми се да можеше Мари-Луиз фон Франц да ми разтълкува сънищата…

________
* кучета

2 коментара към “Кошмари”

1. DeMoNoLaTrY казва:

   15.03.2011 в 20:44

   Йей, имаме си блог!!! :)

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   16.03.2011 в 10:07

   Аз си имам, за теб не знам :P Най-после успях да намеря време и сили да си платя домейна… За какво ли не си стоях на безплатен и аз не знам.

   Отговор