Кой движи историята – героите или действието?
Тъй като явно се намирам в сериозна криза в писането (нарочно не я наричам писателска криза, защото това би намекнало за претенции, каквито нямам), непрекъснато ровичкам за текстове, съвети, препоръки, които биха могли да ми помогнат. Истината е, че никога нищо от това не помага. Но днес се натъкнах на нещо интересно. В една статия разделят пишещите хора на два типа – тези, които оставят действието да води сюжета, и тези, които се водят от развитието на героите си. Ето какво гласи статията (за оригинала на английски – цЪк):
1. Най-общо, писателите, които предпочитат да пишат истории, водени от действието, се фокусират над логическото мислене, рационалния анализ и точността. Този тип писатели имат склонност да разчитат повече на лявата страна на мозъка си. Те подхождат към писането като към линеен процес и виждат историята в нейните отделни части. Писателите, водени от действието, харесват структурата. Обикновено предварително скицират и очертават основните линии на сюжета, преди да започнат да пишат. Те рядко имат проблеми да изразяват мислите си чрез думи.
2. От друга страна, писателите, които пишат истории, ориентирани към героите, имат склонност да се фокусират върху естетиката и чувствата, креативността и въображението. Те използват повече дясната половина на мозъка си и се наслаждават да си играят с красотата на езика. Те са по-интуитивни и предпочитат да уточняват подробностите, докато пишат. Хората, пишещи, водени от героите си, са холистични и субективни. Могат да синтезират нова информация, но са малко или много неорганизирани и разпилени. Те виждат историята като едно цяло. Писателите с доминираща дясна част на мозъка знаят какво искат да кажат, но често имат проблеми с намирането на точните думи.
Винаги съм смятала, че съм повече от типа, използващ основно лявата половина на мозъка си (поне, докато не си взех таро картите), но днес бях напълно опровергана. Описанието на втория тип е все едно говорят за мен и това как протича моето писане обикновено. Това отговаря на много въпроси като например: Защо винаги имам герои, около които създавам история, а никога история, в която са забъркани герои? Защо ми е толкова трудно да видя историята като линейна функция? Виждам я като едно цяло, но никога не успявам да я структурирам и разделя на отделни части, поради което зациклям някъде и просто се отказвам. Защо харесвам толкова много самите думи, а понякога дори и цели изрази, които не винаги са на български. Като например Little did he know. Това е от един филм, казва се Stranger Than Fiction, пак има намесено писане в него, много ми хареса и горещо препоръчвам. Както и да е, отклоних се.
Имаше тест от десет въпроса към статията, на който трябва да се отговори, за да се разбере към кой тип принадлежите, в случай, че от по-горното описание не сте се разпознали. Ако отговорите с лекота на въпросите от 1 до 3 – то вие предпочитате истории, задвижвани от действието. Ако са ви по-лесни останалите въпроси, то тогава в писането ви водят повече героите. Ако всичките са ви лесни, то тогава сте от блажените, които притежават и двете качества.
1. Основната цел в история на протагониста:
2. Какво стои на пътя му/й за постигането на тази цел:
3. Какво ще загуби той/тя, ако не я постигне:
4. Недостатък или най-голяма слабост:
5. Най-голяма сила:
6. Мрази:
7. Обича:
8. Страхува се от:
9. Тайна:
10. Мечта:
Първият тип хора са надарени с качеството да пишат т.нар page-turner истории. Действието те увлича и не можеш да оставиш книгата, докато не разбереш какво ще се случи после. Но пък са слаби откъм изграждане на реалистични и истински герои, които да накарат читателя да се уподоби с тях. От друга страна пък, вторият тип хора имат живи и завладяващи герои, но изпитват сериозни трудности в структурирането на действието и им е трудно да изградят сюжета си.
Като представител на втората група, мога да споделя, че много помагат снимки и изобщо всякакви изображения – стимулират въображението, а оттам и писането. Обикновено си държа под ръка папка със снимки, които ми напомнят или ми приличат на историята, която пиша, най-често за местата, обстановката, улиците, помага за повече плътност. Имам някои сцени, които са писани едно към едно от визуално впечатление – виждам снимка на някакво място или хора и историята сама изниква в главата ми. Но като цяло, докато не се седне и да се съчини скелет или структура на сюжета, шанс за завършване няма. А кой знае защо това ми се струва най-тежката и непосилна задача.
9 коментара към “Кой движи историята – героите или действието?”
Остави коментара си
Любими местенца в нета
Скорошни коментари
- Стоян: Дребна клюка: Мишев работи в голяма високотехнологична компания, която...
- Earendil a. k. a. Николай Атанасов: Marvelous. True :)
- Дени: @Вера: Но това е ужасно, ужасно! По-точно… прекрасно, че сте...
- Вера: @mhm, няма нужда да се извиняваш. Много се радвам, че се получава...
- mhm: Привет ! Ако може и аз ди изкажа мнението си по темата. Понеже виждам,...
Категории
Архиви
Me@Flickr
Още сега ще седна да ти намеря една камара снимки, подходящи за книгата. I swear!
Ти си добра сестра :)
здрасти :)
първо да ти кажа, че много харесвам блога ти (мисля че MethodX ми шерна нещо твое, та го открих:)
на няколко места съм прочела, че е ок да се наречеш писател, дори и да не си написал още нищо съществено; когато издадеш нещо, или поне го пуснеш под някаква форма към читатели, тогава вече можеш да се наречеш автор ;)
иначе, мисля, че в момента се намирам на точно същото място, зациклила съм в творческа криза (макар че смело обявих в блога, че пиша книга) и многото ровене в нета за някакво па макар и малко парченце вдъхновение, ли да кажа или нещо, което да използвам за моята история, не помага засега;
много интересна статия :)букмарквам си я за поне още едно четене;
Здравей и на теб :)
Благодаря за мнението, радвам се, че все пак успявам да напиша нещо полезно и за някой друг освен за мен.
Аз също следя блога ти (май пак Владо е намесен в ситуацията) и бях прочела поста ти за книгата. Веднага ми направи впечатление, че доста уверена звучеше и очаквах, че ще пуснеш нещо за четене почти веднага, вече се бях нагласила да чета :) Но зациклянето е нещо нормално, случва се често. Зависи какъв тип човек си и как пишеш, но на мен по принцип ми помага да седна в някой парк с тефтер в ръка и просто да слушам части от разговори на хора, които преминават покрай мен, обикновено това ми действа доста стимулиращо на въображението.
Ако ти се говори с някого на тема „зацикляне“, насреща съм, имам доста опит в това поприще :D Интересна ми е историята, която пишеш.
Ах този ужасен Владо… Тц, тц… :>
@CarreraGT:
:) когато го писах, точно пишех с пълна пара и добра скорост, чувствах се уверена; но след като го обявих в блога, установих, че съм направила грешка, понеже в същия момент, когато започнаха да се появяват коментари, увереността ми изчезна, не знам защо стана така;
също, имам проблем с мястото където се развива действието – трябва да е в голям град, примерно софия или пловдив, обаче аз не познавам добре някой от големите градове и това ужасно ме спъва; налага се да си измислям всичко;
когато писах поста за книгата, не бях мислила да пускам някаква част предварително, просто не се бях сетила; после си казах, че не е лоша идея; само че, бих искала да съм готова с първата чернова, за да го направя; поставила съм си някакви граници от рода на: по 2000 думи на ден и цялото нещо да има най-малко 55-60 000 думи; пиша на някаква програмка за книги (yWriter5), която ми е много удобна за редакция, дели текста на глави, сцени, има къде да си записвам разни неща и после да ги добавям лесно към текста..
та общо взето, сега правя някои рисърчи, за града и за работата на главната героиня (която е продуцент в порно студио, хаха) и за главния герой, който е чужденец.. :)
това със записване на случайни диалози в тефтер ми допадна и ще го пробвам, щото диалозите са другото ми куцо място :)
Владо, ти най-малко си ужасен :) радвам се, че покрай теб открих този блог :)
Порно студио – това вече е интересно и необичайно :) При мен действието се развива в едно испанско градче. Честно казано, харесах си го в Google Earth, защото това, което се опитвам да напиша, няма как да се случи с икономическата ситуация в България.
По принцип хората съветват да пишеш за това, което познаваш най-добре, в този смисъл – за града, в който живееш и познаваш. Понеже няма как да стане в моя случай, си избрах град, който съществува, и ползвам Google Streetview, много е полезно и интересно. Но голяма част от нещата си ги доизмислям, в крайна сметка писането си е художествена измислица :) Ако можеш да локализираш историята в някой голям град навън, малко хора ще го познават достатъчно, че да прави впечатление, че ти не го познаваш.
Но като цяло ми звучиш доста професионално – проучване, дневен таргет, имаш идея какъв обем искаш да получиш. Сигурна съм, че бързо ще се справиш. И че ще имаш сериозна мъжка аудитория :)
Иначе тази програмка за писане е много интересна, тъкмо я инсталирах да я разгледам, изглежда доста удобна за систематизиране на героите и местата.
@CarreraGT:
Google Streetview е много добра идея, ще я ползвам :)
мислих да позиционирам действието в някой малък град, но порно-студио в малък град.. :? киностудиата обикновено са в големите градове (ако изхождаме от гледна точка на някой, който би създал такава фирма, и би искал да намира лесно професионалисти, и да не им плаща командировъчни.. ); като цяло, няма начин да бъде малък град, искам, не искам, ще да е в София; а и не мога да изнеса нещата в чужбина; както твоето действие не може да се случи в икономическата обстановка тук, така моето няма как да се случи другаде; от една страна, на хората тук ще им е интересно да четат за бг история, от друга страна, съзнавам, че си слагам главата в торбата, ако не успея да пресъздам автентичната днешна българска атмосфера;
преди няколко месеца изчетох доста книги за това как се пишат книги – най-известните са „За писането“ на Стивън Кинг, „Writing Fiction For Dummies“ на Randy Ingermanson и „The Easy Way to Write a Novel“ на Rob Parnell; оказа се, че писането на книга си има разни неща, тънкости и те ми викат „craft“, нещо като технология, занаят; аз прецених, че няма нужда да откривам топлата вода, след като тя е открита – има различни стилове на писане, според това, как пасва на характера на писателя; няма единствено правилен начин, взимам си похватите, които ми харесват; но има неща, които са важни – като това, че човек е хубаво да пише всеки ден, по едно и също време, на едно и също място – умът свиква при определени условия да превключва in writing mood :) май точно тогава се появява музата :)
и пак се връщам на твоята статия – сещам се, че и аз съм имала случаи, когато видя снимка или картинка и история сама се заформя в главата ми; понякога се случва и с песни и клипове – срещам дадена песен, която толкова ми харесва, че не мога да спра да я слушам и при всяко слушане, сякаш нещо се опитва да изплува в ума ми; аз само продължавам да слушам песента, докато изскочи напълно, та чак цели изречения да се оформят в ума ми; точно в този момент вече не мога да си го здържам в мен, сядам и го изливам :)
бях позабравила този метод, сега ще ровя картинки :)
Напълно си права, при всеки човек писането е сравнително различен процес, така че различни неща са валидни. Аз лично не успях да извлека кой знае каква полза от книгата на Стивън Кинг, доста неща там ми се сториха елементарни и вече ги знаех. Другите заглавия явно трудно ще ги намеря тук.
Много ми се искаше и аз да мога да си наложа да сядам да пиша всеки ден по едно и също време, но не се получава. Ставам с ентусиазъм, правя си кафе (когато все още можех да пия кафе) и сядах пред лаптопа с усмивка, която след половин час в напразни напъни пред виртуалния бял лист изчезваше безследно, писваше ми и зарязвах всичко.
Колкото до София, ей го Владо е на линия :) Като не знаеш нещо, питаш и той ще помага, какво само седи от страни и цъка с език :)