Захари Карабашлиев – „18% сиво“

Това е една от онези книги, за които не мога да кажа с категоричност, дали съм я харесала, или не мога да я понасям. Истината е, че романът има много силни места и запечатващи се в ума идеи, но също така му куцат доста други неща.

Чудя се защо винаги българските романи са на емигранти. Сякаш единствените творци на България са тези, които са я напуснали.

Има голямо сходство между „Черната кутия“ на Алек Попов и „18% сиво“ на Карабашлиев. И в двете книги героят е в търсене на себе си и това включва припомняне на изстраданото минало в България. Спомените вървят като втора лента за фон на безкрайно американски и нереалистичен екшън, който пък е основната линия.

Истината е, че много ми се искаше в „18% сиво“ да ги нямаше „секс“ сцената, порното, онова нещо с магарето, безплътните мафиотски образи и тоалетните (защото в един момент имах чувството, че 2/3 от романа главният герой изкара именно там). В многовековната история на литературата всички автори са ходили до тоалетна, но някак въпреки това са успявали да не описват приключенията си там. Слава Богу. Искаше ми се основното действие да е свързано със спомените за живота на Стела и Зак, защото това беше много по-истинската и убедителна история. Другата, със случаен престъпник, който решава да стреля по Зак, опитваща се да се самоубие жена, която залива хора с кафе, краденето на кола и какви ли още не дивотии, тази история беше просто плоска и нереалистична. Да не говорим изобщо, че отделните случки сякаш нямаха никакво отношение към основното действие.

Краят беше слаб. Това спуснато от никъде „животът е красив“ си беше deus ex machina. Не можеш да напишеш цяла една история само за намирането на себе си и накрая да не дадеш отговор, да сложиш последната точка, без да си разрешил единствения проблем. Освен това не ми хареса основния мотив, който движеше историята – тази торба с марихуана. Един човек, който е изгубил жената на живота си, едва ли ще се втурне в печалбарство. Какво го топлят него тези 50 000 долара? Те няма да му върнат нищо.

Какво ми хареса. Когато не беше циничен, авторът беше истински и ми беше лесно да му повярвам. Може би, защото това включваше основно историите за България, които най-вероятно действително са му се случили. На места романът е направо фотографски – запечатва изображението в главата ти. Особено в края на книгата с видеозаписа, който гледа Зак. Хареса ми теорията за обратното време. Хареса ми историята за Никса. Хареса ми това, че в български роман не ставаше дума за мутри, чалга, комунизъм или политици.

„Самотата, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работата, а аз се задъхвам от отсъствието й.“
Винаги, когато съм сама вкъщи, това време от денонощието ми е най-трудно за изтърпяване. Всички излизат навън, за да си починат, до теб долитат смях и приглушени разговори, а ти стоиш изолиран като пред плексигласова преграда.

„Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.“

„Голямата любов прави мъжете малки.“
Не че съм съгласна, просто ми направи впечатление, че това твърдение често се среща сред мъжете писатели.

„Колко праведен, питам се, трябва да си, за да живееш в село с име, което преди двеста години е означавало „общуване“, а в наше време е книжовна дума за „ебане“.

„Искаш ли да живееш с някого до края на живота си, опитай да се затвориш с него в автомобил и да пътуваш колкото може по-дълго. Ако сватбените пътешествия предхождаха сватбения ден, колко ли брака щяха да останат несключени, колко ли емоции – неизхабени…“

Иначе две забележки само към редактора – „ракун“ (raccoon) на чист български език е енот или миеща мечка, а на „апликации“ (applications) в наше село му викаме формуляри.

6 коментара към “Захари Карабашлиев – „18% сиво“”

1. Nadinka казва:

   27.04.2011 в 9:43

   Оценката е повече положителна, нали, понеже четох доста противоречиви мнения и още не съм я чела тази книга. Кратките цитати звучат интересно :) Може и да посегна към рафта.

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   27.04.2011 в 10:08

   Там е работата, че и аз не знам, дали е повече положителна. Такава е книгата, затова и всички мнения са от „осанна“ до „разпни го“. Малко твърде цинична и гротескна е на места, но ако прескочих 100-та страница, нататък става по-хубава според мен.

   Отговор
3. Nadinka казва:

   27.04.2011 в 10:13

   Аз я разгърнах веднъж от любопитство и след като бях гледала ‘Откат’, попаднах на думички като „е*ане“ и подобни и на мен ми се стори доста цинична, но не красиво жинична… :)

   Отговор
4. Nadinka казва:

   27.04.2011 в 10:14

   *цинична

   Отговор
5. CarreraGT казва:

   27.04.2011 в 10:46

   О, не, определено не се търси никаква красота с циничността в романа, по-скоро е вмъкната като битовизъм. Имам чувството, че модерните ни български писатели се страхуват да говорят открито за чувства и любов, за да не ги сметнат за прекалено „чувствителни“, та затова вмятат подобни откровени простотии тук-таме из текста, та да се усети, че и ний сме дали мачо на света.

   Все пак смятам да си взема и разказите му. Може там положението да е по-добро.

   Отговор
6. Nadinka казва:

   27.04.2011 в 10:57

   Понякога си мисля, че ако по-малко мислеха за това как ще ги приемат и повече пишеха, можеше да има и истински писатели у нас.
   За съжаление, всички робуват на позата. Само тя има стабилна почва по нашите географски ширини.

   Отговор