A Storyteller with Amnesia

Седя и се напъвам безуспешно да родя какво се случва по-нататък в подхванатия ми наново разказ за Матей. Той е възрастен, на 63 години и се чувства безполезен, защото не може да напише и ред, а дъщеря му го издържа с тежката си работа като медицинска сестра в болница. Тя се държи с Матей повече като медицинска сестра, отколкото като дъщеря, а и Матей й отвръща с поведение повече на недоволен затворник в старчески дом, отколкото с бащинска загриженост.

Всичкото това добре, ама как продължава историята нататък? И тогава ми хрумва къде е проблемът. Тъй като в главата ми винаги е бъкало от идеи за детски приказки, разкази и дори цели романи, се възприемам малко или много като повече разказвач, отколкото нещо друго. И този разказвач, сиреч аз, знае историите на много хора по света, пази в паметта си много от събитията, които са ги сполетели, иска да ги сподели със света. Обаче има амнезия! И затова си спомня само началото на всичките тези истории и нито ред повече.
Е това, ако не е прецакване…

3 коментара към “A Storyteller with Amnesia”

1. Божо казва:

   31.05.2011 в 14:08

   Много неприятна амнезия :(

   Отговор
2. Дени казва:

   01.06.2011 в 1:04

   Добре дошла в клуба :). Явно много хора страдат от подобен вид амнезия. Поне си имаш много начала на много интересни истории – мнозина и това си нямат. Все е утеха… или може „истинската“ история да не те е намерила още – и да чака някъде в теб, да я сънуваш. Както си се досетила, най-важното е не само да търсиш нови изживявания и приключения – промяната („прозрението“ :)) зависи от това как се пречупват през ТЕБ. Стискам палци да си намериш историята с край.

   Отговор
3. CarreraGT казва:

   01.06.2011 в 9:12

   @Божо, то едва ли има приятен тип амнезия, ама това моето е доста изнервящо вече :)

   @Дени, благодарско за окуражителните думи и аз се надявам да я намеря тази история. Ти май си направила едно среднощно четене на блога ми набързо? :)

   Отговор