Забавната Емили Дикинсън

Преди време бях стигнала до заключението, че писането ми (типично за стрелец) е малко повърхностно и бях намислила да чета поезията на Емили Дикинсън, за да добия един вид дълбочина. В крайна сметка стилът на авторката непрекъснато е наричан „дълбок“, „драматичен“ и „страстен“. И така, снабдявам се аз набързо с „Дори мечтата стига“ и се залавам за четенето, макар и леко на тръни, защото аз и поезията винаги сме били скарани.

Какво бе учудването ми обаче, когато установих, че освен странна и дълбока, Емили Дикинсън (оказа се също стрелец) може да бъде и забавна. Сещате ли се за това стихотворение:

Да се направи прерия
е нужна пчела и детелина,
пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелина няма.

Безброй пъти го бях чувала, макар и в малко по-различен вариант, но и идея си нямах, че е нейно. А следващото ми стана много любимо по неизвестна и за мен причина:

Пчела! Очаквам те!
Говорихме с една позната
и тя ми каза вчера:
- Да, закъсняла е пчелата!

Прибраха се Жабоците,
от седмица са тук,
и повечето Птици
се върнаха от юг.

Писмото ще получиш
в най-близка дата.
Отговори! А по-добре ела.
Очаквам те,
Мухата.

Всъщност, сещам се защо ми стана толкова любимо – звучи като стихотворение, написано от искрено дете, нещо, което можеш да намериш в буквара или читанката. И ми стана някак хубаво и усмихнато, че дори сред „класиците“ има хора, които не се срамуват да покажат детето в себе си.

И последно, едно не толкова забавно, но пък много ми хареса:

Най-първо иска Удоволствие Сърцето,
а после – Болката да бъде поносима,
за да се приглуши страданието после,
то моли и Успокоителни да има.

По-късно иска да заспи
с надеждата, че мъката ще спре,
накрая – ако туй е волята на Инквизитора –
то иска само привилегията да умре.

———-
Стиховете са в превод на Леда Милева