Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“

Много трудно си проправих път през първите петдесетина страници с описания за оплождане на яйцеклетки, пъпкуване, партиди, гами и бети. Но щом веднъж се прескочи тази част, книгата става значително по-лека за четене. Утопиите са специфичен жанр, в който задължително трябва някак да се вмъкне описание на чужда на читателя действителност и понякога това не става съвсем гладко, напротив, зазвучава тромаво. Поне на мен такова ми се стори началото.

Не знам, дали знаете, но книгата, дала началото на тази поредица антиутопии – първо „Прекрасният нов свят“, а после и „1984″, е на един руснак Евгений Замятин и се казва „Ние“. Някои слагат в нишката и Рей Бредбъри, макар че не знам той колко е бил повлиян от Замятин. Трябва да я прочета тази книга, подмята се из квартирата, но съм малко обезкуражена, защото ми казаха, че се чете трудно.

„1984″-та ми хареса, макар че беше далеч от действителността и това как реално са се развили събитията. „Прекрасният нов свят“ е писан преди нея, но въпреки това е по-верен откъм описвана действителност. Има нещо страшно в това, че четях за антиутопично общество, което почти по нищо не се различаваше от сегашното. Материализмът, робуването на вещите ми е толкова познато, че вече дори не ми прави впечатление. След това краят на работния ден и убиването на свободните часове с някакъв спорт (добре дошли, фитнес зали) или промиване на мозъци в кино салони.

Единственото озадачаващо поне за мен нещо беше „обладаването“ наляво и надясно и тоталното онагледяване на песента на Oasis с култовия припев „Kids running around naked, fucking in the bushes„ :) Фактът, че хората вече не раждат сами децата си и липсата на брак за мен не са предпоставки за това да спреш да изпитваш любов към един човек и да искаш да си само с него. В крайна сметка хипи движението се е провалило, нали? Но пък Хъксли не е имал откъде да го знае. Не съм много голям фен и на финала с Дивака, но в предговора към второто издание и авторът е отбелязал, че е размислил относно алтернативите. Не може единствените два варианта да са краен аскетизъм или краен материализъм, все трябва да има нещо посредата.

С две думи, не си падам много по утопиите като тип литература, обаче поне те карат сериозно да се замислиш над начините, по които е устроен този свят.

3 коментара към “Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“”

1. lammoth казва:

   11.07.2011 в 11:31

   Леко тромава е наистина, но идеята е добра, или поне това което схванах от романа. Перфектният свят е една утопия. Човек е хубаво винаги да търси, да се бори, да се развива, да се стреми към нещо. :)

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   11.07.2011 в 16:02

   Перфектността като цяло е утопия. Или понеже така не е много точно казано – перфектността е практически непостижима. Което според мен е хубаво, оставя място за надеждата, че винаги може и по-добре :)

   Отговор
3. Фама казва:

   28.07.2011 в 14:22

   Замятин изобщо не е труден, не му се плашете.

   Отговор