Социалните мрежи са аналгина на виртуалната ни самота

В последните два дни бях пощуряла от факта, че не мога да се добера до Google+. Тъй като съм ходещо противоречие, като човек аз съм почти асоциална, но едновременно с това съм пристрастена към всякаква форма на виртуално общуване. Не може да има платформа, която да не съм тествала, да нямам профил там, да не съм пила вода от извора с две думи. Мисълта, че някъде там има нова социална мрежа и разни хора я ползват, а аз не мога да се регистрирам, просто ми изпива акъла.

Това беше до вчера.
Вчера дойде гениалното прозрение, че на практика, кръговете в Google+ няма да се напълнят с други хора, различни от тези, с които вече общувам в скайп, фейсбук или пък в блога си. Искрите няма да са нищо по-различно от нормалните резултати в търсачката или от рийдъра, в който така или иначе рядко има нещо ново. Това е просто нов начин за оптимизиране на информацията, който хората обожават, защото им дава усещането, че са сред други хора и общуват, когато в действителност не е така. Четеш неща, които някой друг е препоръчал и си мислиш, че споделяте общо мнение, но реално и дума не сте си разменили по темата. Разглеждаш снимките от сватбата на близки приятели и си мислиш, че все едно си бил там, но в действителност не си. Не създаваш контакти, нови приятелства, просто оставяш виртуалната си следа под формата на профил. Фейсбук например използва като мощен фактор силата на егото. Хората публикуват мъдри мисли, за да докажат, че са умни, пускат снимки от почивката на море, макар да са изкарали последните два месеца на дивана, без да се помръднат. Всичко това ги кара да се чувстват значими, действени и истински, почесва самочувствието им и ги радва… но за малко. После не остава никаква следа, никакви нови запознанства, никакво общуване, само гордо пъчене, което в един момент просто омръзва и започваш да използваш мрежата само като news feed. Поне аз за това го използвам.

Имам дълъг стаж в интернет. Започна се от mIRC, през недоразумението наречено ICQ и всички негови куци алтернативи от рода на QIP с интерфейс от 1990-та година. Кратко и непросъществувало залитане към Yahoo Messenger, та да се стигне до модерните форми на skype, фейсбук и микроблоговете.

Според мен, интернет общуването взе погрешния завой точно след замирането на mIRC.
С колкото и хора да говоря по темата, всеки пази топли, едва ли не романтични и носталгични спомени от мирката. Може би е от очарованието на ранните времена в интернет, когато полу-идиотчетата, без идея от къде се включва компютъра, не бяха запълнили изцяло пространството. Но според мен имаше и нещо друго – идеята беше различна. В мирката ти нямаш самоличност, не си пишеш истинското име, нямаш номер, ти си основно един ник, който можеш да променяш, и IP, което рядко беше статично по онези времена. След което влизаш в канали. Това е основното липсващо звено в днешната комуникация. Мисля, че фавит се опитваха да го постигнат, но при тях всичко беше толкова усложнено, че след като не успях да се ориентирам една седмица, просто  се отказах и престанах да влизам.

Каналите в мирката бяха средища на интереси, като фен клубовете и форумите. Те запознаваха и обединяваха хората според интересите им в компактна група, сплотяваха ги като разчитаха не толкова на тяхната индивидуалност както днешните социални медии, а на общата им тема. И се получаваше, много добре при това. Спомням си, че в канала за Формула 1 тогава бяхме компания, събирахме се основно вечер и започваха невероятни разговори на тема миналото на спорта. Който, когато и да влезеше, просто се присъединаваше. Там се запознах с доста хора, които като отделни индивиди никога нямаше да са ми приятели, но като група представляваха най-близките ми хора по време на гимназията. Там се запознах с приятеля ми, с когото съм от почти 6 години вече и когото нямаше как да срещна от общи познати във ФБ, защото нямаме такива. Нито пък можех да го открия по име в скайп.

Именно чрез интереси стават и истинските запознанства в живота. Сещате се, че не отваряте телефонния указател, за да си изберете нечие име, когато искате да се запознаете с нови хора. Не, вместо това излизате с колеги от работа, записвате се на йога клуб или фитнес. Трябва да има нещо, което да ви свързва, преди да дойде личността ви. От части може би именно поради това Edno23 просперира в България и е по-интересно от Twitter. Защото е сравнително малка група със сходни интереси, които ги сплотяват. Недостатъкът е, че там интересът се върти около технологии и други теми са доста слабо застъпени.

И понеже този пост стана доста по-дълъг от предвиденото, накрая с две думи. Според мен, интернет общуването има нужда да се насочи към организирането около общи теми, вместо в създаването на втора, виртуална индивидуалност.