Огнено слънце, самоубийствена луна

Дочетох биографията на Кърт Кобейн тази сутрин и все по-ясно осъзнавам, че не можем да виним другите за това, че ги няма около нас в момент на нужда, когато ние самите не можем да ги допуснем до себе си. И то точно в тези моменти.

Мога само да се радвам, че имам огнено слънце и самоубийствената ми луна е заточена и пренебрегната от всички останали жизнеутвърждаващи планети.