Декември

Ден 338-и от моето пленничество.

Диванът е издълбан по моя форма и подобие, а краката ми заплашват да се дезинтегрират, ако ги накарам да ме пренесат на разстояние по-далечно от това между леглото и дневната. Писането ми (с изключение на финансовите новини) е тотално ръждясало и честно казано, направо съм забравила как става.

Обаче! :) Има светлина в тунела – идва Коледа! И това осмисля целия декември. В този ред на мисли, почерпете се, сама съм ги пекла… с малко помощ от Лидл:

Елхата е украсена от началото на месеца, както и цялата дневна, телефонът ми е оборудван с необходимите мелодии на звънене и тонове за смс-и и като цяло съм в трепетно очакване на най-хубавия празник от годината. Разглеждам вълшебни картички и празнични свещници, обмислям тазгодишния коледен микс от песнички, който да звучи в колата, и дори съм си обула чорапите на пингвини с шалчета. С две думи, толкова съм ентусиазирана, че чак не се стои покрай мен.

Станах на 26.
Както баща ми ме окрили в самия празничен ден – „вече трябва да си криеш годините“, а сестра ми ме поздрави с нежното – „Уууу, вече прехвърли половината на 20-те“. С две думи, дърта съм вече или както някой от семейството ми би добавил: „Дърта, дърта, ама се озърта“. Не, че има някаква конкретна връзка, просто държа да отбележа семантичните особености в общуването у дома :D

И тъй като нищо по-смислено не ми хрумва за отбелязване, спирам до тук. Важното е да прекъсна сушата и да напиша нещо, че иначе съвсем ще му видя сметката на този блог.
И за финал, както би казал бай Пешо:
Stay cool and Enjoy! Christmas :)

2 коментара към “Декември”

1. Denitsa казва:

   15.12.2011 в 9:40

   Радвам се, че най-накрая излезе от нелегалност :). Домъчняло ми беше за виртуалното ти присъствие. Относно възрастта и че 26 било много, я да не се обиждаме!!! Това е СУПЕР възраст…

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   05.01.2012 в 17:48

   И аз така мисля за годините, Дени, от край време това ми е набелязана любима възраст, дано само не се получи като с 21-вата ми годишнина :)
   Иначе само отбелязвам какви „честитки“ получих от семейството, да се ненарадваш. Уви, излизането ми от нелегалност е трудна работа, като се има предвид, че нещо напоследък хич не ми се пише.

   Отговор