… а на гърба на календара

Коледа дойде и си отиде по-бързо от мразовит повей на вятъра и за пореден път се убедих, че понякога очакването е много по-красиво от сбъдването.

По-лесно е да си щастлив сред украсата, песните и очакването на това някакво вълшебство да се случи, отколкото да си играеш на „нерви от въже“ със семейните празници, ядосаните Бог-знае-за-какво шофьори и чичо-скурджовците, които не знаят що е то усмивка. По-лесно е и някак по-празнично.

А януари, за разлика от декември, е по-неприветлив, по-сериозен, по-отрезвяващ.

И ги няма вече топлите илюзии за щастие, нито пък щедростта на последните дни от отминаващата година, остава само студената прагматичност на оцеляването и работохолични неврози, затрупани под заледените градски тротоари.

1-ви януари 2012, на Сини вир до Велико Търново

Но, казвам ви, и януари може да бъде красив понякога.  С концерта на Виенската филхармония. И със снежните пейзажи, които рисува по цялата дължина на магистралата. Заснежени планински върхове се гушат в синьо-розовата мъгла на хоризонта.

3 коментара към “… а на гърба на календара”

1. Ваклин казва:

   23.02.2012 в 20:25

   Кой болен мозък те накара да отидеш на първи януари на Сини вир? :)

   Отговор
2. CarreraGT казва:

   23.02.2012 в 20:38

   Болни мозъци да искаш :) Иначе разходката беше супер, станаха страхотни снимки.

   Отговор
3. Ваклин казва:

   28.02.2012 в 22:27

   Не се и съмнявам, че е било супер. Аз самият се изтъпанчих в най-големия февруарски студ на хълмовете над Варуша и щракнах страхотни кадри на града. Все пак те поздравявам, доста биха предпочели уюта на първоянуарската трапеза, за сметка на отрезвителната разходка в мраза :))

   Отговор