Малко новогодишни размишления

Ето че и предварително охулената и заплашителна 2012-та настъпи.
Не храня някакви конкретни очаквания и не си създавам илюзии, че това ще е годината, в която ще отслабна до предишните си любими 52 кг без усилие, нито пък че ще ми падне на главата отнякъде торба с пари, които не съм заслужила. Не. Знам единственото, че ще постигна точно толкова, колкото усилия положа, а напоследък много ме мързи.

Това, което ми направи сериозно впечатление напоследък, обаче, е, че в тазгодишните пожелания неизменно присъстваше „и нека новата година бъде по-добра от предишната“. Това не е оригинална мисъл, нито го прочитам за пръв път някъде, но за пръв път го срещах в почти всяко пожелание и това ме накара да се замисля. Хората сякаш стават по-осъзнати в последните години. Пожелават си само здраве и по-добра година. За това може да има само две обяснения – или 2011-та за тях е била много добра и искат една още по-добра година (което дълбоко ме съмнява предвид икономическата ситуация в България), или просто се надяват на малко по-лесни 12 месеца, защото не са никак оптимистично настроени…

И съвсем типично за това време от годината започват и обещанията за това какво искаме да постигнем този път. Четох един пост, който поставя проблема за липсващата мотивация и го разглежда от малко по-различен ъгъл. Според него умът ни е това, което ни спира по пътя на успеха, защото вечно ни намира извинения да не свършим нещо. Според автора, ако веднъж успеем да накараме ума ни да замълчи и просто започнем да следваме първоначалния план, след една седмица всичко ще е си влезе в един добре отъпкан коловоз и всичко ще е наред. Практиката ми показва, че това рядко е вярно. Обикновено, когато започна някакъв режим от физическо натоварване, успявам да изкарам някъде седмица, докато не настъпи някаква промяна в ритъма ми – например почивни дни, след която изобщо не успявам да продължа. През едно лято, докато все още бях в гимназията, успях да издържа две седмици да правя по 200 коремни преси на ден и то с лекота. След това се наложи да спра за няколко дни и всичко си остана до там.
Мисля си, че на някои навици просто не им е писано да продължат дълго. Ако не успявате да се накарате да тренирате, може би просто не сега е моментът за това. Връщам се назад във времето, когато бях слаба и с перфектно тегло според днешните изисквания – точно 50 кг, а понякога и под тях. Това беше период, в който всяка настинка или вирус ме събаряха и непрекъснато бях болна от какво ли не. Сега не се харесвам в огледалото особено, но поне съм доволна от това, че не боледувам толкова често и не зъзна всеки път, когато температурите са под 20 градуса. Може би точно сега за мен не е съвсем полезно да бъда на предишните си килограми.

Затова си мисля, може би това ще е една перфектна година, в която да не се насилваме да правим и постигаме неща, които не ни идват от вътре, и ще се оставим на вътрешния ни усет да ни води.