А как мразя банки…

Малко ме е срам, на 20 съм вече, не е като да не съм стъпвала в банка, напротив. Обаче въпреки това изобщо ме няма в тези неща – това депозити, лихвени проценти, дебитни, кредитни карти… ужас! Изприщвам се само като стане дума за тези неща, все едно ми говорят на китайски.

Това добре (тоест изобщо не е добре де), но сега ми се налага да се занимавам точно са такива неща, в крайна сметка вече почти всеки втори, без оглед на възраст и пол, ползва някаква карта и почти не държи пари в себе си. Като се замисля, това е всичко, за което някога съм мечтала – да не ми се налага да боравя с пари. Ползвам някаква карта там, разплащам се с нея и всичко е наред. Само че защо досега никой не ми е споменал, че за да ползваш такава карта, трябва преди това да обмисляш условия за ползване, възможни лихвени проценти, условия за разплащане и още глупости, глупости, глупости…

Искам да ползвам „клона на Банка ДСК“, беше толкова хубаво едно време, когато го правех. Просто отиваш, откъсваш си, каквото ти трябва, и дори не ти се налага да се разправяш със сърдити лелички, които се държат така, сякаш си длъжен да си изучил „Банкиране – що е то и начин на употреба“… Някакси … ми е едно некомфортно такова в банки, а и парите са ми некомфортни. Знам, не съм за този свят изобщо.