An Education

Язък за високата оценка в imdb. Интелигентна гимназистка среща по-възрастен мъж, който и дава всичко онова, което ограниченият й баща не може да й предложи. Въпросният мъж е лисица, каквато всяка една жена е срещала поне веднъж в живота си. Тя трябва да избере, дали иска да си продължи обучението, за да може да кандидатства в Оксфорд, или да се омъжи и да има задоволения и изъплнен с лъскави ресторанти, екскурзии до Париж и модерни рокли живот. Познайте кое избира.

Мойто момиче, да ти кажа нещо. Ако учиш, само защото вашите те карат, и при първото предложение за брак си готова да зарежеш всичко, просто се омъжи, стани сервитьорка, секретарка или мутреса, както е модерно в днешно време. Явно ученето не е за теб.
Пък към режисьора – момичетата, които слушат класическа музика, четат книги и се интересуват от картини, обикновено го правят, не за да влязат в Оксфорд, а защото им харесва. Защото искат да постигнат в живота нещо повече от това да родят деца. Тази героиня според мен беше всичко друго, но не и интелигентна.

„Сексът и градът 2″ – ужасяващо

Снощи гледах „Сексът и градът 2″…

…

……

Това е по-голяма гавра с историята, отколкото самата книга, по която е създадена!
Всички, които ме познават (или четат блога), знаят, че обожавам този сериал, наистина съм му огромна почитателка и макар да имах лоши предчувствия за първия филм, той се оказа не лош. Вторият обаче е катастрофа. Приличаше на някакъв лош коктейл от „Отчаяни съпруги“ и „Шехерезада“. И трябваше да се досетя, че ще е толкова зле, още когато видях нескопосано фотошопнатия плакат.

Надолу може да има спойлъри (ама че дума)
Сериалът се радваше на успех, защото в него, пречупени през погледа на четири обикновени жени, се обсъждаха нормални човешки проблеми във връзките и секса. Беше толкова успешен, защото почти във всяка реплика имаше шега или сарказъм, а образът на Кари беше очарователен. Гледах го въпреки, а не заради ужасяващото им облекло (но какво ли разбирам аз от мода) и необяснимата мания по обувки, но всеки си има своите страсти, нали.

Във втората част от филма не е останало нищо от това. Сюжет практически липсва, макар да има някакви наченъци, които са изоставени по средата на нищото. Образът на Кари е отблъскващ – някаква самовлюбена леличка, която не може да се кротне и да се наслаждава на това, което има, а трябва всяка вечер да излиза. Върху образите на другите три жени изобщо дори не са се потрудили, но вместо това има показване на пищност и лукс наляво и надясно. Мен не ме интересува колко точно ала-Шехерезада рокли имат в гардероба си, всъщност никой не го интересува. Толкова са си повярвали, че вместо четири забавни жени, са снимали четири „принцеси на пустинята“, които нямат и една смислена реплика.

Единственият забавен момент в целия филм беше на сватбата (?!?!) на Станфорд Блач и Антъни Марантино, когато някой попита какво прави там Лайза Минели, а Миранда отвърна, че било физичен закон – всеки път, когато на някое място имало толкова много концентрирана гей енергия, Минели просто се материализирала. Но това не успя да компенсира плоските шеги,  идотското караоке изпълнение (?!?), случайното появяване на Ейдън и Смит на другия край на света, благодарствената реч от онеправданите жени в арабската страна и още какви ли не глупости. А това пък с падането на Шарлът от камилата… без коментар.

Проблемите им се разрешиха ей така, от нищото. Откровено казано, никой не им и съчувстваше, тъй като изглеждаха като четири отегчени, богати и разглезени кучки. Много съм разочарована. Нима никой от продуцентите и сценаристите не е изгледал филма и не е осъзнал каква глупост е това? И не е заради Абу Даби и присмиването на обичаите на изтока. Дреме ми за обичаите на някаква си арабска страна, в която смятат, че половината човечество е създадено за удоволствие на другата половина. Но ако са искали да направят успешен филм в друг град, просто трябваше да си припомнят двата епизода на сериала в Лос Анджелис и да действат.

Но не, те са предпочели да направят модно ревю и да го кръстят филм. Направо съм засегната.

„Speak“ – Кристен Стюарт може да играе

Попаднах на реклама за този филм по ТВ7 и „очаквайте“ и понеже като типичен Стрелец чакането и търпението не са от най-силните ми страни, направо го гледах на компютъра.

Винаги съм смятала, че Кристен прави „Здрач“ поносим филм, защото е единственият човек там, който може да играе, ако не броим актьора, изпълняващ ролята на баща й. А и някакси едно момиче Овен винаги внася необходимата доза твърд характер в леко лигавия образ на Бела от книгите.  Сега обаче се убедих, че Кристен е добра актриса.

Най-интересното от цялата работа е, че ми е ясно защо създателите на „Здрач“ са я избрали да играе Бела – в „Говори“ тя има почти същата роля… Като се замисля, това би била по-добрата версия на тийнейджърската поредица – с истинската героиня, истинските „чудовища“ и истинските проблеми.

Тежък, но хубав филм.

Черен списък

След няколкодневно търсене на приятно и забавно филмче за разпускане и след като изгледах една камара тъпотии, реших да съставя ето този списък, който не претендира за пълнота, а просто за кратко синтезиране.

Ако имате повече от една мозъчна клетка, не си губете времето да гледате:

1. 1. Save the Last Dance – плосък сюжет;
   2. Faliure to Launch – плосък сюжет и Матю Маконъхи;
   3. Ghost of Girlfriends Past – тъп сюжет и Матю Маконъхи;
   4. Suburban Girl – плосък сюжет, макар да имаше един цитат от Т.С.Елиът, който си заслужаваше: „Some editors are failed writers, but so are most writers“;
   5. Jersey Girl – интересна идея, тъпа реализация;
   6. Table for Three – the ultimate скапан филм;

Защо, по дяволите, вече не правят филми от рода на „Имате поща“?

Джейкъъъъъъъъб

Нямам търпение да излезе втория филм от поредицата на „Здрач“, основно защото там ще участва по-дълго време любимият ми герой от книгата :) Та филмът явно ще е готин, като изключим тази дивотия с върколаците. Не, не и не! Какви са тези кученца от детски филми? Нали трябва да са страховити. Направо ме разсмяха.

Обаче пък някой явно е прекарал безсънни нощи във фитнес залата. Преди просто ужасно много ми допадаше героя, но сега съвсем сигурно мога да кажа – обичам те, Джейкъб. Остави я тази Бела заспалата, като не те иска, само тя губи. Само невежа като нея ще избере мъж, който кара Волво, блях. Това щеше да ми е част от писмото до Стефани Майер – „Скъпа Стефани“ – започва то – „Не се съмнявам, че брат ти разбира от коли, но не мога да проумея какъв момент на лудост го е прихванал. Никой уважаващ себе си супер герой тире дъ бед гай тире имам супер сили не би карал Волво. По-добре да се бяхте придържали към типичната американска версия – Мустанг, там поне има повече душа. Второ, скъпа Стефани, на никоя брюнетка не й отива синьото. Факт. Изстрадан факт, понеже аз обичам синьо, но за нещастие съм брюнетка.“

Та така, иначе ето го трейлъра:

The Notebook

Защо, по дяволите, правят такива филми?
Защо карат хората да вярват, че любовта е такава? Че на 70 години човекът до теб все още ще те обича до толкова, че да казва, че ти си неговият дом. И то не да го казва, защото го е страх да остане сам, понеже няма кой да му напомни да си изпие хапчетата, да го изпере и да му наготви, както по принцип си стоят нещата, а да го казва, защото все още обича. Къде в действителният живот го видяха това?
Искам и аз да го видя, по дяволите.

Живот като на кино

Чудя се дали някога най-после ще събера сили да направя това, което направи Кари:

Първо си мислех: „Шест години?! Та това е цяла вечност“, а сега май съм тръгнала по нейния път.

Щастливият финал като сюрреалистично надскачане на постмодернистичните възможности на социума за екзистенциално усвояване на любовните дадености

Първо, никой да не взема заглавието на сериозно. Така, сега вече можете да четете :)

Наскоро доизгледах и 6-ия сезон от „Сексът и градът“ и сериалчето ми липсва особено силно. Някои мои близки ме сравняват с Кари, аз не съвсем, макар, че имам същата брадичка като нея, която пристига на мястото на срещата пет минути преди мен. А от както си купих лаптопа, съвсем ми идва да започна и аз да задавам някакви въпроси от сорта на „Are we the new batchelors?“. Аз обаче много харесвам характера на Миранда, нейната директност и непоколебимост. Но всъщност не приличам на нито една от четирите, защото те са от типа wild night girls, в който аз не влизам, но кой знае какво би могло да се случи с мен, ако компанията от четири момичета, дето бяхме едно време, не се беше разпаднала на такъв ранен етап. В реалният живот четири жени трудно биха могли да са чак такива приятелки, защото жените са леко тъпи същества и като видят някой мъжки екземпляр, който може да е The One And Only Mr Nice Guy и зарязват целия си живот. Тъпо но факт, физиология, не можеш да се бориш срещу нея.