А някой да те е питал?!

Бътън: Алонсо трябва да спечели с повече от 7 точки

Борисова:

1. Бътън трябва да се откаже от Формула 1 и да се захване с голф
2. Бътън трябва да си държи устата затворена, за да не личи колко го е яд, че няма шанс за титлата тази година
3. Бътън не трябваше изобщо да става шампион , но за всичко е виновен Рос Браун, който измисли някаква мушенгия и прецака всички
4. Майката на Бътън е трябвало да го бие достатъчно и редовно, него и съпруга си също
5. Бътън е единственият пилот във Формула 1, пред когото дори и Хамилтън може да ми е симпатичен
6. Бътън е некадърник, чието единствено предимство в пилотирането е пазенето на гумите
7. С тази кола Фетел трябваше да е шампион още в средата на сезона
8. „Ред Бул“ са толкова добри, че и Ейдриън Нюи да седне в болида и той ще стане шампион, но онези две баби, сложени за пилоти, не могат
9. Шефовете на отбори трябва да дават пари на Нюи за яхти или каквото там поиска, само и само да не работи за някого конкретно, защото е толкова добър, че направо обезсмисля наличието на други инженери
10. Бътън е грозник и ми писна да се изживява като някое плейбойче, направо да ходи да се натиска с Робърт Патисън и да си поплачат задружно с Енрике Иглесиас.

Съжалявам, но Марс ми е в трети дом, при това в съвпад със Слънцето, затова, моля, бъдете внимателни, ако ще ме ядосвате. Благодаря за вниманието.

Записки по едно състезание

Из нахвърляните ми бележки по време на старта от Формула 1:

- слушайки коментаторите: Най-интересното в Гран При на Сингапур е дали ще вали или не?!

- Доспа ми се, а загряващата обиколка още не е започнала;

- Баси резила с тея лампи и виенски колела, т’ва не е Формула 1 вече;

- по повод коментатора: Слипстрийм (slipstream) не е българска дума, идиот такъв, напъни се да я преведеш малко;

- Ако Бътън спечели сезон 2009, ще е още по-смешен шампион и от Хамилтън;

- Как по-точно КЕРС помага за екологично по-чист спорт, след като болидите пак си харчат същото количество бензин? Популистки лицемери нещастни. Един презокеански полет със самолет отделя толкова вредни емисии, колкото болидите от Ф1 за цял сезон!

- Алонсо поздрави Глок и дори не погледна Хамилтън… все повече и повече го заобичвам този човек… Ама защо никога не се сбиват, толкова ми се иска най-накрая някой да удари някого. Повече от десет години гледам и все още нищо :(

- Тая пищяща и подскачаща идиотка Шванщайгер е срам за целия женски род, защо не дават жената на някой друг пилот, която има предимство да носи повече дрехи? Или още по-добре, защо не дават Сузи Стодарт и нейния приятел, който пищи и подскача?

Откриване на състезателният сезон

Изведнъж всичко се натрупа в един-единствен уикенд – началото на сезона във Формула 1, състезанието на затворен маршрут в Търново и за капак мача с Ейре. А за още един капак аз хич не съм добре, май се разболявам нещо. Това естествено не ми попречи да кибича три часа на страшен пек, за да гледам квалификациите от въпросното състезание. И този път нищо интересно като коли. Дори имаше едно Порше GT2, което явно беше там само за украса за мое огромно съжаление. Тези двете бяха най-доброто общо взето:

         

Като лявата е специален поздрав за батко, аз снимах още една такава, обаче да вземат да я паркират точно до едни кофи за боклук… не можах да ги изрежа от кадър и това си е.

                                 

Оказва се, че е доста безинтересно да гледаш квалификации, в които не разпознаваш нито един от пилотите, не виждаш времената за обиколка и изобщо не получаваш информация по никакъв начин. Отделно, дето т.нар. "писта" беше превърната в детска площадка и всеки беше решил, че това е най-удачното място да изведе децата за през уикенда и да пийне малко бира, да мушне някое и друго кебапче. Снимането е адски трудна задача, когато си на незавидните 1,60 м от земята и полицаите са оградили всичко на 10 м от самата писта, дори с оптично приближение пак нищо не мога да хвана. Та в крайна сметка се задоволих само със зяпане на вземането на един 180-градусов завой, което също не е малко.

Ето това:

е моят любимец, защото май Ладите са най-атрактивните от цялата работа. Една от тях даже доста успешно се гонеше с БМВ, само че понеже няма как да видя какво стана на другата част от пистата, така и не разбрах кой спечели в крайна сметка.
Мисля, че видях Владимир Илиев (бащата на Митко Илиев, който също е състезател, само че отдавна вече не кара, сега в Търново явно е по изключение). И не само че го видях, ами чак се блъсна в мен.

Снимките станаха, едва когато успях да се промуша зад загражденията. Не е кой знае какво, но понякога дори само шумът от двигателите е способен да ме завлече някъде, макар че ми е зле, няма грам сянка и както винаги съм съвсем сама.

Иначе Формулата си е лудницааааа. Болидите са ужасно грозни, но пък за сметка на това неочаквани лица са напред в класирането. Много се радвам за БраунGP, макар да ненавиждам Хонда. Колкото до Ф1 – старая се впечатленията да ги пиша тук – http://formula1bg.wordpress.com. А пък ще видим колко дълго ще изтрае начинанието ми.

"Богопомазаният" най-после спечели титлата

Неизбежното се случи – Хамилтън най-после е шампион.

Лошо е в това, че Ферари на два пъти провалиха Маса, така че той загуби титлата не в последните два завоя в Бразилия, а още в Унгария, когато му гръмна двигателя при спечелено състезание, а също и в Сингапур при издънката в бокса. Разбира се, и Маса направи своите грешки, но пък и в никакъв случай Хамилтън не би могъл да се нарече, нито безгрешен, нито дори близо до перфектността през този сезон.

Ситуацията би могла да се обобщи най-ясно с думите на Фисикела:
"Не обичам да говоря за другите пилоти. Ще кажа само това. Пилотът става шампион само когато прави по-малко грешки от другите. Люис е бърз и има страхотна кола. Трябваше да вземе титлата миналата година и да си е осигурил и тазгодишната още преди няколко състезания. Е, не го направи".

Маса никога не е бил мой фаворит за шампион, но при него поне се забеляза някакво страхотно израстване през тази година, което се видя особено ясно в последното състезание. Въпреки непрекъснато променящите се условия, той остана твърдо начело и беше недостижим напред, без дори секунда колебание. Перфектен от началото до края. Само че вече беше прекалено късно за това.

Хамилтън от друга страна, упорито повтаряше, че е научил урока си от миналата година, а същевременно на пистата доказваше точно обратното. В Китай обаче взе безапелационна победа, след която нещата вече бяха почти решени в негова полза. Макларън имаха нужда от петото място и щяха да бъдат шампиони. И те се прицелиха точно в петото място, което в крайна сметка можеше да им изиграе твърде лоша шега на финала.

Невероятното състезание в крайна сметка се дължеше на дъжда, който обърка всички планове на два пъти. Рон Денис обяви, че е горд. А Мартин Уитмарш пък каза, че борбата им е била с Тимо Глок :) Лично на мен някак ми е странно такава титла, спечелена срещу Тимо Глок, който, горкият и не подозираше, че великите Макларън са се наострили срещу него, и който беше със сухи гуми на мокрото трасе. Но какво да се прави, всяка титла си е титла.

Британската преса вече избухна със заглавия от сорта на: "Хамилтън управлява света". И тъй като преди все още да има спечелена титла, Люис сам се сравняваше със Сена, Прост и де що шампиони можеше да измисли, наистина не му хрумва накъде по-високо ще се цели сега.

На мен ми остава само да се надявам, че догодина в силните отбори ще бъдат пилоти, които стават шампиони, защото допускат най-малко грешки.

Безрасъдният Хамилтън трябва да научи исторически урок по уважение

По всичко личи, че Люис Хамилтън е наследил от предшествениците си виждането, че целта оправдава средствата

Ричард Уилямс

Те са израстнали, състезавайки се в картове все едно са блъскащи колички. (Понеже изразът тук е непреведим, става дума за ето тази игра – http://en.wikipedia.org/wiki/Dodgem). Сега карат коли с по 750 к.с. с толкова здрави кокпити, че вероятно можеш да ги караш по ръба на Гранд Каньон и да оживееш, за да разкажеш историята. Нищо чудно, че днешните пилоти във Формула 1 не играят по старите правила, както тези от нас, които станаха преди изгрев слънце в неделя, видяха по време на интересното, но в крайна сметка, и стряскащо предаване от подножието на планината Фуджи.

Маневри, които меко казано биха могли да бъдат описани като твърде агресивни от страна на Люис Хамилтън и Фелипе Маса, конкуренти за спечелването на тазгодишната титла, оформиха крайния резултат от състезанието и провокираха последвали обвинания и контра-обвинения. И двамата бяха наказани от стюардите. В основата, обаче, истинската вина е на тези, които позволиха предшествениците на днешните пилоти да установят такъв състезателен етикет, узаконяващ подобен род действия, които за пилотите от предишните години биха били равносилни на опит за убийство.

Не е трудно да се определят кои са тези предшественици. Вярата на Аертон Сена в неговата собствена почти божественост и очевидната безскрупулност на Михаел Шумахер са пример за Хамилтън и Маса така, както Бах е пример за Бетовен и Сезан за Пикасо. Това, което наблюдаваме сега, са неизбежните последици на метаните към наложеното от тях по пистите.

В Хамилтън определено има нещо от Сена, но за съжаление, тази прилика не се ограничава само до талант, граничещ с гениалност. Когато веднъж бразилецът е запитан за лошото си поведение на пистата, той отговоря: "Но аз съм Сена!" Хамилтън, явно е придобил сходно чувство за недосегаемост, убеждение, което стига по-далеч от обикновените граници на самоувереността и се намира в някаква действителност, в която останалите състезатели играят само поддържаща роля.

Доколкото го познаваме, Хамилтън не споделя склонността на Сена да вижда ролята си в почти мистична светлина. Той предпочита да е здраво стъпил на земята с отношение сходно на показаното от Шумахер по време на тоталната доминация на германеца. Личи, че Хамилтън е наследил и от двамата разбирането, че всяко действие, от това на границата на спортсменството до очевидното нарушение, е оправдано в името на победата, по простата причина, според тяхната логика, че тя определя нормалния ход на събитията.

Когато Роберт Кубица разкритикува подхода на Хамилтън миналата седмица, той едва ли е очаквал да види толкова мигновено и живо доказателство, подкрепящо думите му. "Има различия във философиите" – твърди полският пилот – "Или караш агресивно, но честно, или си прекалено самоуверен". Кубица отправи специфични критики към тактиката на английския пилот на Монца миналия месец. Хамилтън отхвърли обвиненията, но в неделя неговото поведение, в следствие на отказа му да приеме, че направи слаб старт, показа, че коментарите на Кубица не са просто пример за психологическа атака.

Докато все още храни надежди, че следващите две състезания ще го направят новия британски световен шампион, Хамилтън може да си припомни как първият, Майк Хаутърн, спечели своята корона преди точно петдесет години. Три състезания до края на сезона, Хаутърн и неговият голям съперник Стърлинг Мос са много близо един до друг по точки, когато отиват на градската писта в Порто. Мос печели с лекота първото португалско Гран При в своя Вануол, а Хаутърн се движи на втора позиция, докато не се завърта в последната обиколка и не изгася двигателя, с кола, обърната в обратната посока. За да запали отново калата, Хаутърн трябва да я бута. Но по правилото, което забранява кола да се движи обратно на посоката на пистата, стюардите незабавно го дисквалифицират. Мос обаче се изправя пред тях и заявява, че когато Хаутърн е бутал колата, Ферарито е било извън пистата и следователно не може да се каже, че има нарушение.

Като резултат от показанията на Мос, Хаутърн запазва своето второ място и шестте точки, които, по тогавашната точкова система, се дават за това място. Няколко седмици по-късно, след състезанията на Монца и в Казабланка, Хаутърн е обявен за шампион. Той спечелва титлата с една-единствена точка преднина пред този, който от тогава до днес не е изразил дори най-малкото съжаление за действието си, което му е струвало толкова скъпо. Вероятно разликата е в това, че онези мъже са знаели, че всеки път, когато се състезават, всеки един държи живота на другия в своите ръце.

14 Октомври
Гардиън

*Статията е от електронното издание на Гардиън и понеже ми хареса, реших да я преведа. От ТУК може да прочетете оригинала на английски, понеже май не ме бива в преводите.

Идеалната почетна стълбичка

Леле, колко съм щастлива, чак ми се иска да викам :) Както, когато Ливърпул спечелиха Шампионската! Победата на Алонсо не е кой знае колко значима на този етап от шампионата, но гарнирана с второто място на Кубица, става нещо по-особено. Защото само Розберг липсваше на подуима, за да присъства цялото ми любимо трио. Но Алонсо и Кубица просто олицетворяват всичките ми безкрайни и тъпи истории, които някога съм писала, в които винаги присъства лайт-мотива за мъжкото приятелство и са ми тооооолкова сладки заедно!!! Лъв и Стрелец, какво е чудното, че ме кефят толкова? :) Само един Овен липсва, но ще стане прекалено напечено с всичките три огнени зодии на чело във Формулата :) Аз принципно си харесвам пилоти, които не просто са бързи, а които имат сходно мислене за нещата като мен. Примерно, гадното копеленце Хамилтън никога няма да ми е любимец, защото от всичко най-много мразя хора, които си мислят, че в името на собственото си благополучие, могат да минат през други човешки същества.

Сериозно, абе тоя Хамилтън какво си мисли? Аз не знам защо досега пилотите, на които им е провалял състезания не са се събрали, да изберат с гласуване един, който е най-як, да го пресрещне след състезанието тоя малкия и да му дръпне такъв бой, дето ще му държи влага за всички останали пъти, когато реши, че е сам на пистата, а другите са просто пълнеж.

Яд ме е, че наказаха Маса, като той нямаше абсолютно никаква вина! Тези комисари повече объркват състезанията, отколкото да ги регулират. Поне взе една точка от преднината, така че все още има надежда.

Боже, колко ми се иска да съм на тяхно място…

Какво се е случило с това момче Фелипе?

Въйййййй. Какво е станало с Маса? Бърз и безкомпромисен точно, когато трябва, без да допуска грешки под напрежение? Бих се обзаложила, че с Михаел Шумахер са се събрали в една палатка, запалили са мистични свещи и са призовали духове, които са им разменили телата! :)

Пистата в Сингапур не е нищо особено, обаче пък така на тъмно и с тези прожектори е доста екзотична гледка. А повредата на Алонсо в квалификацията… леле, как избесня този човек и колко ме кефи като е ядосан… така ми се искаше да удари нещо… Какво сбъркано има в мен по отношение на мъжете?! Отговор: Какво ли не.

Добро начало за утрешното състезание, Маса е с едни гърди пред Богопомазания.

Немски пилот в италианска кола – неочаквано добра комбинация

Явно последното състезание разбуни духовете и понеже съм свикнала така или иначе повечето ми познати да ме идентифицират с Формула 1, ще взема да драсна някой ред по темата, че поне да не я разискваме на други места :)

Какво да кажа освен, че това беше едно от най-интересните състезания през този сезон. Фетел никога няма да ми е любим пилот, но поне засега ми е симпатичен, понеже още не го е хванал вихъра на големите отбори и многото пари. Много искрено се зарадвах на победата му, както и на радостта на малкият тим на Торо Росо, бившото Минарди. Беше малко като типа състезания, които гледаш по филмите, но знаеш, че в действиелност такива неща не се случват.

Явно за да има изпреварвания във Ф1, трябва редовно да се обливат пистите обилно с вода по време на състезанията :) Аз лично се накефих на тримата младоци на подиума за сметка на "големите играчи", които бяха засенчени. И ако е вярно това, че дъждът (забележете дъждът, а не просто мократа настилка) изравняват възможностите на колите и на преден план излизат само качествата на пилотите… хм, интересни изводи могат да се направят. Монца ми е много любима писта, особено последният сектор от нея, затова се радвам, че се получи такова шоу, макар вече да ми е повтръснала тази комбинация от немски + италиански химн :)

Другото, което ми направи впечатление, беше смешната история с качването на бордюрите. Около цялата тази суматоха с наказанието на Хамилтън (когото за пръв път не виня), всички бяха толкова предпазливи в изпреварванията и точните милиметри, които използват при качването си на бордюрите, че беше чак смешно. Като гледам как новите правила орезилиха спорта, се чудя да плача ли, да се смея ли. Но пък по този начин се генерират допълнителни изпреварвания, по-бързите пилоти трябва да пропуснат този, когото са изпреварили съмнително, след което отново го изпреварват. И ето ти проблема за зрелищността – решен :)

Следва нощния старт в Сингапур. Понамирисва ми, че няма да е чак толкова ефектен, колкото от организацията се надяват, но да видим. Очевидно е по-важно сеир да има.