Каква поредна футболна драма

1. Реал – Барса. Полуфинал на Шампионската. Е, няма как, ще се гледа.
2. Бирата се изстудява нежно в хладилника, а Боби пържи картофки. Идилия.
3. Опитвам се да си спомня, дали тази година съм гледала поне един мач от Шампионската – напразни усилия на мисълта, нищо подобно.
4. Прежалвам дори „Девет ярда“ по някоя от Диемите. По дяволите, вече не правят толкова добри комедии.

Десет минути до мача – яростно въртя каналите, докато намеря по кой от всичките вече излъчват мачовете. bTV Action?! Гледам съсредоточено графиката с единайсетторките (специален поздрав за съквартирантката на сестра ми) на двата отбора, а после и мутрата на Йозил (бррр, тръпки ме побиват от този). „Боби, я ми припомни пак защо викам за Реал?“ Не остана и един футболист там, който да ми е приятен. Ей го оня пуяк Кристиано Роналдо, още не е успял да измисли начин да си държи очите отворени, а устата затворени в един и същ момент. Някакви чернилки обикалят насам, натам. Добре, че Касияс и Серхио Рамос удържат фронта още.

Мачът започва, но е толкова прост, че трудно успявам да се концентрирам само над него. Гледам, гледам, никаква следа от испански футбол, прилича по-скоро на английски, ама лош английски. Тази сутрин съм станала в шест часа, за да ме задържите будна, ще трябва мааалко повече усилия бе, момчета. Пак нищо. Владение на топката – 75% за Барса на 25% за Реал или нещо подобно, с две думи много на малко за техните. До тук с белия балет, то не, че е останало нещо от него. Как можаха да вземат Мауриньо за треньор. Съдията, съдията пети клас. По-ошантавено съдийство не съм виждала от Световното в Африка. Някой си разпери ръката по-свободно във въздуха, друг моментално се хваща за главата, пада като уцелен от шрапнел и започва да се превива в предродилни мъки. Ах, каква драма, какво изящество на артистичното изкуство. Аз, невежата, си мисля, че е футбол, пък те поставяли Шекспир.

Една що-годе свястна атака преди почивката на полувремето и… съм заспала. Разбуждам се към 50-тата минута. Скука, скука, скука. Откровено по-добрите на терена, Барса, и те играят като куци коне. Добре, че са толкова смотани, че да не могат да уцелят вратата, иначе положението щеше да е много лошо. Защитата на Реал ми докарва носталгични спомени по българския национален отбор. По едно време настава някаква суматоха, гледам – жълт картон за Рамос. Лошо. На повторението двама, трима шарана от бялата защита гледат като истукани, та се наложи Рамос да се намесва. Карай, ние да вземем да ги бием сега, пък за другия мач ще му мислим. Само че нямам никаква идея как изобщо тези балеринки ще бият, когото и да било. Мачкали били в испанското първенство. От него два мача гледах и на двата се изложиха като кифли. Първият, дето свърши 0:0 с някакъв по-малък отбор (час и половина скука, не по-малка от сегашната) и Барса като ги биха с много, много голове.

После съдията вече тотално влезе в ролята си на петокласник и гледам, някакъв червен картон се ветрее из ръцете му. Гледам повторение, търкам си очите, пак гледам. Баси, или много ми се спи и съм неадекватна, или съдията е неадекватен. Айде, Пепито го изгониха. Той, горкият, няма много добра слава. Веднъж да кажат, че сестра ти е к*рва, върви обяснявай, че нямаш сестра. Мъка, мъка. Барса като останаха с човек повече, изведнъж се сетиха, че можели и да играят. Меси най-основно. Тоз сакат домат, който само ми скъса нервите на Световното със слабата си игра, изведнъж – прас – два гола. Ми ще вкара, с тези фитопланктони в защитата и аз да съм, и аз ще вкарам.

Алекси Дрънкачев пак извади бисер: „Битката за това кой е по-добър между Меси и Кристиано Роналдо ще има тепърва да се решава напред в бъдещето, но Меси като че ли я реши тази вечер.“ Ха сега де. Шах и мат с пешката. Може и на него да му се е доспало. Жалко, че нямах тефтерче под ръка, да си записвам бисерите му, както преди години.

Последен съдийски сигнал. Тегля една балканска, сочна. Боби се отрече от Реал в държавен вестник и си легна преди 15 минути. Вече е заспал дълбоко, ама защо ли аз загубих така безвъзвратно час и половина от живота си, които никога няма да се върнат повече.

Вече започвам да разбирам жените и това защо не гледат футбол.

Световно в Африка? Да, да

След финала на световното в неделя би трябвало да съм особено щастлива, да натрия носовете на всички, които казваха, че испанците ще паднат, да си променя всички статуси из цялия ми виртуален живот, обаче не.

Мисля, че официално това беше един от най-грозните финали, които някога съм гледала. Може би може да се конкурира с продадената титла на французите, ама тогава поне Бразилия клекна удобно и в резултат паднаха доста голове. Иска ми се само да кажа, че дел Боске е гений. От отбор, който на Европейското унижи всички и нямаше слаб мач, създаде това, което гледахме тази година – силната средна линия си беше там, владеенето на топката дори стана още по-голямо, но нямаше кой да вкарва голове. Трябваше защитници и халфове да го правят, затова се стигна и до загуби от Швейцария. Затова и Испания не успя да вкара няколко гола на Холандия от самото начало и да реши нещата много по-бързо.

Да, финалът беше грозен или „драматичен“, както го наричат коментаторите, което явно трябва да е синоним. От една страна беше заради по-слабото представяне на испанците, уж играеш, колкото противникът ти позволява, но те при нито един удар не успяха да уцелят вратата. С изключение, разбира се, на гола и на онова късметлийско спасяване с крак на холандския вратар. Основната причина обаче беше в холандците, които не демонстрираха абсолютно нищо като футбол, през цялото време се стараеха да рушат играта на противника, без да имат възможност да играят своята, и когато нещата не потръгнаха така, както им се искаше, започнаха с грубите нарушения и фалове. Съдията, в нежеланието си да решава мача с конкретно по-сериозно наказание, пусна по-свободна игра, което доведе до наблюдавания накъсан мач с груби изпълнения стил селската лига. Съдията бил подпирал испанците. Съдията в един момент толкова се оплете като пиле в калчища, че свиреше нарушение за холандците, когато очевидно те го извършваха. Не казвам, че е ощетил испанците, казвам, че свири хаотично, така че е ощетил единия отбор толкова, колкото и другия. За сметка на това обаче холандците не спряха да му мърморят и да крещят с хвърчащи слюнки срещу него, че голът бил от засада, а от повторението много ясно се видя, че такова нещо нямаше. И да, червеният картон, който Иниеста (тоя инфантилен тип още на Европейското писах, че нищо не става от него) изработи, наистина си беше измислен, но беше логичен резултат на цялата игра, която холандците водеха от началото на мача. Защото, когато се опитаха да изкарат гръдния кош на Алонсо през гърба, все едно не си беше за картон? Да не говорим, че на този етап тепърва да се изгони някой от холандците си беше вече безпредметно.

Радвам се, че това гадно световно най-после свърши. Ще го запомня с разочароващото и постно откриване, мачовете в неподходящи часове от денонощието, слабото и от време на време безобразно съдийство, неприятния за гледане финал, феноменалния Касияс и накрая с гадните, ужасни, отвратителни вувузели. И сякаш съвсем, за да докажат, че все пак има основателна причина досега да не е имало световно първенство по футбол в Африка, организаторите се издъниха и при награждаването. В момента, в който Касияс вдигна купата, се забавиха с пускането на празничната украса, фойерверките бяха ни в клин ни в ръкав и веднага след химна на Световното, прозвуча невероятната песен „Tick Tock“ на поредното тийн недоразумение – Киша… мокър сняг или други природни бедствия. Защо да пускат нещо от типа на We are the champions? Така или иначе не се връзва тематично. Затова ще ви поздравя всички с поредната хормонално дисбалансирана, чиято музика и поведение пред камера наистина напомня съдийството:

Откриване на състезателният сезон

Изведнъж всичко се натрупа в един-единствен уикенд – началото на сезона във Формула 1, състезанието на затворен маршрут в Търново и за капак мача с Ейре. А за още един капак аз хич не съм добре, май се разболявам нещо. Това естествено не ми попречи да кибича три часа на страшен пек, за да гледам квалификациите от въпросното състезание. И този път нищо интересно като коли. Дори имаше едно Порше GT2, което явно беше там само за украса за мое огромно съжаление. Тези двете бяха най-доброто общо взето:

         

Като лявата е специален поздрав за батко, аз снимах още една такава, обаче да вземат да я паркират точно до едни кофи за боклук… не можах да ги изрежа от кадър и това си е.

                                 

Оказва се, че е доста безинтересно да гледаш квалификации, в които не разпознаваш нито един от пилотите, не виждаш времената за обиколка и изобщо не получаваш информация по никакъв начин. Отделно, дето т.нар. "писта" беше превърната в детска площадка и всеки беше решил, че това е най-удачното място да изведе децата за през уикенда и да пийне малко бира, да мушне някое и друго кебапче. Снимането е адски трудна задача, когато си на незавидните 1,60 м от земята и полицаите са оградили всичко на 10 м от самата писта, дори с оптично приближение пак нищо не мога да хвана. Та в крайна сметка се задоволих само със зяпане на вземането на един 180-градусов завой, което също не е малко.

Ето това:

е моят любимец, защото май Ладите са най-атрактивните от цялата работа. Една от тях даже доста успешно се гонеше с БМВ, само че понеже няма как да видя какво стана на другата част от пистата, така и не разбрах кой спечели в крайна сметка.
Мисля, че видях Владимир Илиев (бащата на Митко Илиев, който също е състезател, само че отдавна вече не кара, сега в Търново явно е по изключение). И не само че го видях, ами чак се блъсна в мен.

Снимките станаха, едва когато успях да се промуша зад загражденията. Не е кой знае какво, но понякога дори само шумът от двигателите е способен да ме завлече някъде, макар че ми е зле, няма грам сянка и както винаги съм съвсем сама.

Иначе Формулата си е лудницааааа. Болидите са ужасно грозни, но пък за сметка на това неочаквани лица са напред в класирането. Много се радвам за БраунGP, макар да ненавиждам Хонда. Колкото до Ф1 – старая се впечатленията да ги пиша тук – http://formula1bg.wordpress.com. А пък ще видим колко дълго ще изтрае начинанието ми.

На това му се казва несправедлив жребий

Добре бе, добре, не е честно просто!
Имам два, само два и нито грам повече любими отбора в Европа – Ливърпул и Реал Мадрид. Как може, абе как може… да се паднат точно те двата да играят един срещу друг в Шампионската, направо… Все едно Алонсо и Кубица да се състезават един срещу друг – който и да победи, все няма да ми е до празнуване :(

Кой сега е номер едно?

Да ми е честито, а и на който още там се радва, испанците заслужено победиха… поне според мен. Честно казано, не съм очаквала да играят толкова добре срещу Германия, но определено се радвам, че нещата се развиха така.

По едно време тенденциозното коментиране в стил „Велика Германия“ започна да ме дразни, но после се сетих, че коментаторите са хора, които професионално пречат да си гледаш мача/състезанието и реших да не обръщам внимание. Отгоре на всичко се сетих и за рекламата „Момчиле, абе ти шегуваш ли се“ и отново ме напуши на смях. За, какво, за Бога, да се шегува?! Много ми се иска някой да ми каже.

Това момче Торес… гледаш го такова мърляво, нихилитно, като недохранено, а пък надбягваше защитници, прескачаше вратари, да му се неначуди човек откъде идва тази сила. Иниеста пак се излагаше според мен, ама него няма кой да го извади. Здраве да е, нали станаха шампиони. Гадно ми е, че не можах да се изкефя като хората на мача заради събития от предишната част на деня, ама аз сама съм си виновна за това. И сега ми е едно такова пусто от вътре, а колко се надявах испанците да станат шампиони.

Защо, когато получим нещо, което толкова дълго сме искали, нещо друго успява да съсипе радостта от него?

P.S. Някои спечелиха купа, аз пък спечелих чаша покрай това европейско и Каменицата, дето изпихме с баща ми.

Бързи, смели, сръчни или Ла Фурия Еспаньола

Честно казано, започва да ми се струва като deja vu на 1997-ма (бел.а. годината, в която Жак Вилньов и Уилямс спечелиха световната титла). Някой от любимите ми отбори да се представя толкова силно, иначе обикновено не ми върви в спортните пристрастия.

Много се зарадвах снощи, макар вече да бях на принципа: и да паднем, и да бием, пак ще се напием. Испанците играха толкова силно, поне във второто полувреме, че чак не можех да повярвам, че се случва, мислех си, че ще се издънят, както по принцип става, когато много се надявам. По-рано по Евроспорт даваха първият мач между Испания и Русия в групите още и аз си мислех, че ако това се повтори, руснаците много бой ще ядат. Но не вярвах да се повтори. Все пак обаче взе, че се случи.

На мен ми е ясно, че тази година просто отбора има толкова силни футболисти, че е нормално да се представя така, но то не е за пръв път да имат силни футболисти, а накрая не успяват да ги оползотворят. Много хубаво впечатление ми прави Арагонес и смелостта му да вади Торес, да разчупва схемата, изобщо напълниха ми душата снощи. И играха точно футбола, който обожавам, много комбинативен и бърз, така че руснаците дори не можеха да усетят къде е отишла топката. Спорехме се вчера следобед с дядо ми – аз твърдях, че ефектният футбол може да бъде и ефективен, а той не вярваше. Е, ето, че испанците го доказаха.

Точно бях започнала да оплювам Иниеста и той взе, че асистира за първия гол. Но на него май там му е мястото, в асистенциите, не и в завършващите удари. Жалко, че на Торес пак не му беше вечер, но пък така други се изявиха. Фабрегас много ме кефи. А най-кофтито е тая контузия на Давид Вия… точно се хвалех – "а пък него го взеха в Ливърпул" (така подочух отнякъде) и сега няма да може да играе в най-важния мач, на това му се вика лош късмет.

Сега остава на финала да паднат от германците с техния скучен, безинтересен и безличен футбол и направо ще си умра от яд. Споменавала ли съм, че много мразя играта на германския отбор от последните години? Е, явно вече го направих :)

Светът е футбол… или не съвсем

Много обичам световни и европейски първенства по футбол, защото тогава някакси все едно всяка вечер е празник. По време на всеки мач хората насядат около телевизорите, запасяват се с бира и салата или просто с бира и бира и се започва шоуто.

Но напоследък нещо не е толкова весело, а и за капак имам да уча… още. Баща ми ми е единствената компания, ама той не е много запален и заспива на късните мачове. Понякога предпочитам да нямам компания де, понеже съм върл фен на испанците и на последния им мач се мятах по пода като подивял бизон, изтърван от някой резерват. Ама друг път ми се иска поне да имаше на кого да разкажа какъв е бил мача. Обаче май съм останала без футболни запалянковци покрай себе си… и някак вече не е толкова празнично.

Ама иначе много се накефих испанците като биха шведите де, отдавна тея албиноси ми бъркат в здравето, понеже все ни бият и то с много. Един път и някой тях да набие. Но да видим, че аз всеки път като викам за испанците и те отпадат точно след групите.

Страхотен футбол